Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)

Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)

Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.

Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)