Човекът е социално животно, малцина са тези, които се чувстват добре само в собствената си компания и обикновено това се смята за патология. А аз сляпо вярвам, че за всеки влак си има пътници и рано или късно всеки намира подходящия човек за себе си. Стига да вдигне глава от мизерното си самосъжаление и да се огледа. Въпросът е дали все още го иска?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия



Защо клишето, че (добрите) момичета харесват лоши момчета се оказва толкова вярно? Кое е това, което ги привлича като с магнит? Ровейки се из нета видях, че този въпрос е разискван предимно из разни тийн общества, което ме накара да се замисля дали разсъждавам по друг начин сега, на тази преклонна от тяхната гледна точка възраст.

виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга
http://textove.com/text.php?song=c6828506 