Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)

Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)

Все повече си мисля, че не може всичкото мъже да са толкова глупаво, колкото е моя, явно пак съм си избрала баш най-дъ беста от чувала. След всичките приказки и сръдни от моя страна, да вземе нашия да приеме един гсм апарат, който му е предложила  тая малка кучка, понеже неговият е на ремонт. С аргумента – на теб нали спря да ти пука? Ми що не върви да спи при нея като не ми пука, а? Пък аз ще му опаковам и багажчето даже.

(още…)

Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона. (още…)