Бяхме си легнали преди половин час, но аз четох книга. Най-после угасих и зарових с удоволствие глава във възглавницата. Миришеше странно, реших, че е време да перем чаршафите. Затворих очи и тъкмо се унасях, отвън се включи аларма на кола. От най-досадните, въпреки че едва ли има такива, които да не са досадни в 12.30 посреднощ. Молех се да се е пуснала случйно и да спре всеки момент, не ми се прекарваше поредната нощ в неудобното легло в хола. Не спря. Мислено възпроизвеждах предния път, когато не издържах и звъннах на 112, та ме разхождаха до колата да съм ѝ запишела номера и пак да звънна. Мързеше ме и ми се спеше, а и на другия ден ни чакаха пътуване, плаж, палатка, концерти… Нещо гръмна, половинката подскочи сънено кокорейки се. Казах му: (още…)