Наскоро си говорихме в приятна смесена компания за това има ли мъже, които не са подвластни на визуалната сексуална стимулация или иначе казано – такива дето не им става като видят готина секси мадама. Жените подкрепяхме тезата, че да, има, макар и да са нумизматична рядкост. Мъжът, разбира се, беше контра, твърдейки, че няма на света такъв, дето да не се повлияе от една впечатляваща секси гледка. (още…)
Tag: жена
Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план.
Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами…
Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)
или как Ханк Муди се оказа по-интересен и не само от агент Мълдър.
(Дойде редът и на kathryn да изпълни нейната част от сделката, като гледа филм с лист и химикал в ръка
Днес тя ми гостува, за да разкаже за Californication.) (още…)
Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. (още…)
Лято е. Вървиш си по улицата. Качваш се в претъпкания рейс. Ароматите са повече от смесени и неприятни – парфюми, пот, афтършейфове, миризливи покупки… И сред всички тях усещаш един, нотка някаква, която просто те подлудява! Дори и без да се оглеждаш много-много можеш да откриеш източника. И ти се иска да му се хвърлиш на врата, да му разкъсаш дрехите и да се почнете още там. Не ви се е случвало ли? Отпушете си носа! (още…)
„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати!
Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. (още…)
Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. (още…)
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. (още…)
Еееей това мъжете сте много глупави същества! Извинявам се на тези, които ще се засегнат, ама истината боли. Значи стига вие да сте О’к със себе си и другото няма значение. Стига ви това, че жената до вас демонстрира спокойствие и благополучие. Да, ама жените сме сложни, прикрити и раними същества. И вие посмъртно не можете да ни разберете. Това е целта, всъщност. (още…)
Защо клишето, че (добрите) момичета харесват лоши момчета се оказва толкова вярно? Кое е това, което ги привлича като с магнит? Ровейки се из нета видях, че този въпрос е разискван предимно из разни тийн общества, което ме накара да се замисля дали разсъждавам по друг начин сега, на тази преклонна от тяхната гледна точка възраст.
Предимно спокойни и умеещи да се наслаждават на живота. Работят, за да почиват, а не обратното. Не се изнервят по опашки и светофари или от половинчасовото чакане на келнера, който също не си дава зор. По лицата им се чете блажено спокойствие. Любезни, искрено при това. Е, само в Париж личеше, че е по задължение, но навсякъде другаде оставаш с впечетление, че им е кеф да те обслужват или да си говорят с теб. Или пък са много добри актьори, не знам. Съмнявам се обаче.
Чайките крещят
- gabriela по Конски Великден
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Какво му трябва на човек – една колиба на плажа…
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- Венцислав Сотиров по Паноптикум
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
- Гарга Рошава по Blackout*
- Ondine по Blackout*

http://textove.com/text.php?song=c6828506 