Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Tag: живот
Разум vs. чувства
13.12.2010 0:11
Пречи ли разумът да бъдем щастливи и могат ли чувствата да съсипят живота ни? Толкова пъти човек се е изправял пред избор в живота – дали да послуша сърцето или главата си. Много пъти се е подчинявал на „така трябва, иначе какво ще кажат хората“. Във все още в голяма степен патриархалното ни общество това последното е винаги на мода. (още…)
Нашепване
06.11.2010 0:11
Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.
[twitter-button]
Романът на баба
07.10.2010 0:13
„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)
Последна възраст
07.04.2010 0:13
Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.
Мина се време…
18.02.2010 3:33
Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)
Кафе без райбер – аман от виртуална бира!
29.10.2009 0:08
Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. (още…)
Не ми се пише :(
11.10.2009 0:10
Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.
[twitter-button]
Като теле пред майка си
01.10.2009 0:11
Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.
Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)
Хвани мечтата!
03.08.2009 0:06
От цялата тая работа, обсебила ме през последните няколко дни, която свърши доста безславно, се опитах поне да извлека най-доброто за себе си. Мисля, че успях да изцедя нещо полезно, което, надявам се, ще ми помогне да насоча живота си натам, накъдето искам. Иначе казано, получих начален тласък от шут в задника. И реших, че е крайно време да следвам мечтите си. (още…)
