Неведнъж съм споменавала, че аз новини не слушам, не гледам и не чета. За сметка на това гледам и слушам доволно количество филми и сериали, основно по телевизията. И за да не взема случайно да изтърва нещо интересно, всяка събота си купувам програма за седмицата. Тя, за жалост, се явява придатък на в-к „24 часа“. То си остана нещо като традиция, още откак заживяхме заедно с половинката – купува се всяка събота, за него вестника, за мен програмата. Той отдавна вече не се интересува от вестника, но продължава да го купува заради моята пуста програма. Понякога го зарязвам съвсем непрочетен, но друг път ми дожалява за левчето, което сме похарчили за него, и го преглеждам по диагонала. Колкото да се ядосам какви глупости се пишат в него и от какви глупости (се смята, че) се интересуват хората, които го четат. (още…)
Tag: интернет
Три години! А аз да забравя…
Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)
Неделен архив – Блажени са незнающите
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
Дай на глупака власт…
Вчера ставам, гледам – още спя. Освен това няма телевизия. Отивам на работа, връщам се - вече няма и интернет. А-а-а-а, няма да се разберем така! Вдигам телефона (как работеше и той – не знам), и започвам бавно и методично да се оплаквам. Любезно ме нарекоха „Господине“, докато ме уверяваха, как до 10 минути ще изчистят грешката, която съм. Рекох си – те не могат да си намерят задника и явно докато го търсят не са забелязали, че не съм господин, пък щели грешката да ми оправят. Скептично затворих телефона. (още…)
Ето ни обратно след рекламите!
Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn 
), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол - безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. (още…)
Неделен архив – „За“ и „против“ виртуалното общуване
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Блажени са незнающите
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. (още…)
И ти ли, Бруте?
Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.
Къде са петте години от живота ми сега?
Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)
Неограничени интернет възможности
…или как потокът от нет-свалки не спира. Шанс има за всички, особено голям е келепирът за грозните и онеправданите, които успяват да покажат същността си, без външната им обвивка да ги дърпа назад. Така се избягват всички предразсъдъци от реалния живот – дали си нисък или грозен, плешив или зелен, глух или глупав… Е, това последното трудно може да се скрие дори и в мрежата. (още…)
Изборът на шушумигата
Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! Тия дни се засегна моментът с правото ми на личен избор да остана анонимна в мрежата. Или по-точно, аз да реша пред кого да не съм анонимна и пред кого да съм. Разни хора се опитаха да ме убедят, че въобще не съм толкова скришна, колкото си мисля, излизайки ми с лаишки номера, слаби дори и за мен, дето нищо не разбирам от компУтри. Но не успяха. Не съм и толкова наивна, напълно ясно ми е, че ако някой, разполагащ с нужните умения, реши - може да изрови отнякъде коя точно съм аз. Е, ще му отнеме вероятно малко време, но ако си няма друга работа – защо пък не. Само че аз разчитам на това, че случайно прелитащите електрони няма да седнат да се занимават с глупости, а ако решат да се заседят и им стане интересно коя всъщност съм аз, може просто да си поискат и да се запознаем 
(още…)
Литературен ренесанс
Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.
„За“ и „против“ виртуалното общуване
Аз вече започвам да се чудя остана ли друго общуване, освен виртуално?! Всички са получавали оня списък с точки, по които отмяташ дали и на теб ти се е случвало, например да искаш да дадеш „undo“ когато си разлееш кафето, като крайната идея е да разбереш колко дълбоко си нагазил в интернет лайната.
