Вчера ставам, гледам – още спя. Освен това няма телевизия. Отивам на работа, връщам се - вече няма и интернет. А-а-а-а, няма да се разберем така! Вдигам телефона (как работеше и той – не знам), и започвам бавно и методично да се оплаквам. Любезно ме нарекоха „Господине“, докато ме уверяваха, как до 10 минути ще изчистят грешката, която съм. Рекох си – те не могат да си намерят задника и явно докато го търсят не са забелязали, че не съм господин, пък щели грешката да ми оправят. Скептично затворих телефона. (още…)
Tag: интернет
Ето ни обратно след рекламите!
01.02.2011 0:12
Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn 
), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол - безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. (още…)
Неделен архив – „За“ и „против“ виртуалното общуване
19.12.2010 0:11
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Блажени са незнающите
12.06.2010 0:15
Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. (още…)
И ти ли, Бруте?
31.01.2010 1:44
Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.
Къде са петте години от живота ми сега?
07.11.2009 0:14
Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)
Неограничени интернет възможности
26.10.2009 0:10
…или как потокът от нет-свалки не спира. Шанс има за всички, особено голям е келепирът за грозните и онеправданите, които успяват да покажат същността си, без външната им обвивка да ги дърпа назад. Така се избягват всички предразсъдъци от реалния живот – дали си нисък или грозен, плешив или зелен, глух или глупав… Е, това последното трудно може да се скрие дори и в мрежата. (още…)
Изборът на шушумигата
20.08.2009 0:08
Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! Тия дни се засегна моментът с правото ми на личен избор да остана анонимна в мрежата. Или по-точно, аз да реша пред кого да не съм анонимна и пред кого да съм. Разни хора се опитаха да ме убедят, че въобще не съм толкова скришна, колкото си мисля, излизайки ми с лаишки номера, слаби дори и за мен, дето нищо не разбирам от компУтри. Но не успяха. Не съм и толкова наивна, напълно ясно ми е, че ако някой, разполагащ с нужните умения, реши - може да изрови отнякъде коя точно съм аз. Е, ще му отнеме вероятно малко време, но ако си няма друга работа – защо пък не. Само че аз разчитам на това, че случайно прелитащите електрони няма да седнат да се занимават с глупости, а ако решат да се заседят и им стане интересно коя всъщност съм аз, може просто да си поискат и да се запознаем 
(още…)
Литературен ренесанс
11.07.2009 0:12
Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.
„За“ и „против“ виртуалното общуване
28.04.2009 22:29
Аз вече започвам да се чудя остана ли друго общуване, освен виртуално?! Всички са получавали оня списък с точки, по които отмяташ дали и на теб ти се е случвало, например да искаш да дадеш „undo“ когато си разлееш кафето, като крайната идея е да разбереш колко дълбоко си нагазил в интернет лайната.
виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
http://textove.com/text.php?song=c6828506 
