Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. И някак все се сещам за книгата на Вовата. Сега припомням любимия ми откъс от нея, пък и човекът скоро чукна 60 години, тъкмо ще го почетем.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

Ей, като децата сме! Ама и аз – хем мразя такива номера, хем съм първа писта да ги въртя. Задълбавам до там, че накрая не помня защо го правя, но е въпрос на чест и на инат да продължавам.
