Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)
Tag: любов
Човекът е социално животно, малцина са тези, които се чувстват добре само в собствената си компания и обикновено това се смята за патология. А аз сляпо вярвам, че за всеки влак си има пътници и рано или късно всеки намира подходящия човек за себе си. Стига да вдигне глава от мизерното си самосъжаление и да се огледа. Въпросът е дали все още го иска?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)
Добре де, нави ме тотенлихт, при това прекалено лесно, да се включа в поредната щафетка, този път започната от Бу и наречена фестивал. И без това тия дни съм в малко носталгично настроение, защо да не се върна много години назад и да се се сетя за първата си голяма любов. Казвам голяма, защото по същото време имах още един-два трепета, но не с тези мащаби. Явно от малка ми е било трудно да канализирам чувствата си само в една посока. И така… (още…)
Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)
От къде този път тръгна цялата работа – Н. даде 50 000* лв. и каза, че по 15 000 са за мен с Д. „за сладолед“, а 20 000 са за баба. Като се прибрахме тя ми поиска 1 000 лв., за да даде на Д. 15 000. Тогава аз попитах за моите, а тя каза, че на мен нямало да ми даде, защото аз си имам достатъчно, че ми били много за едната седмица без нея, а докато съм била с нея нищо не съм плащала – нито ток, нито вода, нито храна. Аз поясних, че парите по начало са предвидени без ток, вода и други такива режийни, освен това, че може да реша да остана не 7, а 20 дни след нея. Още повече, че за Балчик няма да ѝ искам, а ще харча от моите. (още…)
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Защо пристъпваме към брака – фикс идея, необходимост или просто от скука? Това „брак по любов“ го разправяйте на други, любовта може чудесно да съществува и без женитба. Бракът бил институция – дрън-дрън! Наложен е от обществото за удобство. Но каквото и да смятам за него, хората все пак го практикуват усилено, повечето поне по веднъж в живота си, по-глупавите и по повече пъти (глупави не, защото са се провалили първия път, а защото са допуснали същата грешка втори път). (още…)
Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. (още…)
Пак изпадам надолу. В някакво езеро без дъно – дупка в дупката. По никое време – в средата на лятото – аз отново летя надолу с главата. Лятото, дето го чакам по цяла година, всяка година! Може би последното истинско, цяло лято, което имам за години напред. Пилея го с пълни шепи и спомен не остава. Времето лети, а аз само го зяпам отстрани. Ще го търся после, ама няма! (още…)
Всички знаем за тръпката да те хванат или в някои по-особени случаи – тръпката от това да се покажеш пред другите. Адреналинът се повишава, а оттам и удоволствието (е, за сметка на продължителността, но въпреки това си струва). Дали заради липсата на време или на по-добра възможност, или за разнообразие, или воден от експериментаторски дух, всеки е правил поне веднъж секс извън леглото си. Не вярвам, да има някой, който да е правил 10 или повече пъти секс и поне един от тях да не е бил на някое нетрадиционно място. (още…)
Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)
Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. (още…)
Да те ударят с мокър парцал – на всеки се е случвало. Днес обаче ми се случи да ме халосат здраво през сурата с парцал, в който очевидно имаше увита тухла четворка. Така ме зашемети, че още не мога да се освестя. Чак ме втресе, разтреперих се, яко ме хвана нервата
. Не стига, че се оптиват да ми извиват ръцете и да издевателстват над така скъпата ми свобода (за което тръгнах да пиша вчера, но остана на заден план), ами сега и това. (още…)
Къпе ми се на водопад. По възможност на Хаваите. Добре де, може и на други острови в Тихия океан да е. Обожавам водата. Онзи ден източих цял бойлер представяйки си, че съм под водопада. Даже и рибки взех да си отглеждам в импровизираното езерце в пъпа ми. Луда работа, нали? Трябвало е да съм друга зодия, нещо свързано с водата. Или да се напикавам нощем, та да спра да я обичам. Вместо това като малка тичах под дъжда докато стана мокра до кости, след което влизах във ваната с все дрехите и маратонките. Още по-луда работа.
Чайките крещят
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- gabriela по Конски Великден
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Какво му трябва на човек – една колиба на плажа…
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- Венцислав Сотиров по Паноптикум
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга
http://textove.com/text.php?song=c6828506 