Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)
Tag: мазохизъм
Колко горчива може да бъде луната?
15.03.2009 13:06
Мислех си днес за тази опияняваща измамница – лИбоФта. Как успява от чисто и красиво чувство да се изроди в нещо грозно и обсебващо. И дали винаги и при всеки се случва така. Или може би само при силната, страстна и бърза любов. Тази, която се появява изневиделица, грабва те, понася те, завърта те и те кара да забравиш за света.
То бива мазохизъм, бива, ама вече…
01.03.2009 10:37
Честно, това вече наистина е прекалено мазохистично дори и за мен. Да измина 500 км само за да кажа лично, че е време да спрем? Че всичко свърши и не можем да върнем времето назад. Че границата между любовта и омразата е много тънка, а аз вече съм на КПП-то. Че се уморих да се боря за нещо, което виждам, че не иска. Насила хубост не става. Нито можеш да обичаш на инат. (още…)
