Тате ма’а пръжки с лук. Е, всъщност е малко вероятно, понеже той не обича пръжки, но ако има, аз не бих им простила. То в това време човек трябва да понатрупа мазнинки, че с този студ още малко и зимен сън ще заспим. (още…)
Tag: море
Докато се зарадвам на снега и студа, вече ги намразих. Не за друго, а защото ни се развалиха едновременно и двата
климатика и сега се върнахме 10 години назад, зъзнейки край електрическите печки, които хем не топлят, хем изяждат захранването на едно малко село. И се рамечтах за топло, слънчево и морско – любимата ми къща-мечта!
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Някак точно днес се сетих за тази моя статия. Не е тайна, че съм един от онези хора, които се кефят безмерно на демонстрациите на природна сила от каквото и да е естество. И колкото са по-убедителни, толкова повече се кефя.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
На прага на астрономическото лято аз все още не съм се топнала в морето. Остана ми само да чета и да си представям какво е било…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
За пореден път забавям, но не съм забравила, че kathryn ме набута преди време в още една щафета – за къщата на мечтите ми. Те моите мечти нали са едни отвеяни и често си менят цвета, така е и с къщите, в които искам да живея, но една определено доминира и винаги се завръща, където и да е ходила. Мечтата за една проста колиба на плажа, но не на кой да е плаж, а на някой топъл, с фин бял пясък, който се мие от чисто море с млечносини води, в които живеят корали, край които плуват пъстри риби. Акулите ще ги помоля, по възможност, да отидат на някое друго място. (още…)
„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ е казал мъдрият Хемингуей. И е бил прав. Поне аз така чувствам нещата. Колкото и да не ми харесват кусурите на града, не го заменям за друго място, освен ако не е на море/океан.
Топла, влажна вечер в средата на август, плажът е пълен с хора, насядали на пясъка. Морето е спокойно, почти като огледало, набръчквано само от вълничките, които правят хората в него. А те са доста. Завидях им, но нямаше как да съм на две места едновременно. Все някой трябваше и да снима
Специалният поздрав днес е за Галина Бланка
(още…)
Импровизираните работи стават най-хубави, което е всеизвестен и многократно доказан факт. Тръгнах оня ден да си купя от изложението книги, пък вместо това се озовах на палеосреща с няколко непознати. Това бегло ми напомни доброто старо време, когато излизайки сутрин не знаех кой ден ще се прибера. Та на въпросната среща уж основното беше да се планира експедицията за търсене на фосили на другия ден. Моето единствено, но непреклонно условие беше да сме някъде на море, иначе ме губят на момента. Така че мястото беше ясно, единственото възможно - Бяла. (още…)
И след всички тези приказки колко много обичам всякакви природни стихии, да взема да изпусна тази, която се развихри под носа ми! Сраааам! Ама така е, като не гледам и не чета никакви новини. Добре, че ми казаха от София какво се е случило на 500 метра от прозорците ми, докато аз си играя да снимам клипчета през тях. Веднага хукнах да видя поне резултата, а той наистина е впечатляващ. Мога само да съжалявам, докато си представям колко яко е било, когато се е разиграл този пир на природата над глупостта и наглостта човешка. (още…)
Ще започна с уточнението, че тази статийка я писах докато летях в самолета в събота (27.02 2010), по време на бурята с нежно женско име Синтия, която овърша цяла западна Европа, едва няколко часа след земетресението в Чили, но за него чух ден по-късно (аз и за Хаитянското разбрах след 3 дни). Всъщност, пишейки, от всички скорошни катаклизми бях наясно само с бедствието на о-в Мадейра… (още…)
Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. (още…)
Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така – решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата. (още…)
Къпе ми се на водопад. По възможност на Хаваите. Добре де, може и на други острови в Тихия океан да е. Обожавам водата. Онзи ден източих цял бойлер представяйки си, че съм под водопада. Даже и рибки взех да си отглеждам в импровизираното езерце в пъпа ми. Луда работа, нали? Трябвало е да съм друга зодия, нещо свързано с водата. Или да се напикавам нощем, та да спра да я обичам. Вместо това като малка тичах под дъжда докато стана мокра до кости, след което влизах във ваната с все дрехите и маратонките. Още по-луда работа.
И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.
Чайките крещят
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- vasko по На гарговия фронт нищо ново
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- Соня Петрова по На гарговия фронт нищо ново
- mitkoivanov по На гарговия фронт нищо ново
- Габи по Еврика! Открих!
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие
