Не ви ли е писвало понякога от домашния уют и служебното благополучие? Не ви ли се е приискало поне веднъж да теглите една майна на всичко и да заминете нанякъде? За вас, които нямате пари, за вас, които нямате надежда, за вас, които нямате кураж. Тази книга е за вас. Защото ВСЕКИ Е СВОБОДЕН ТОЛКОВА, КОЛКОТО СИ ПОЗВОЛИ. И също толкова богат. И точно толкова щастлив…
Tag: море
Мислех да изчакам с пускането на тази статия до 21 юни, въпреки, че е написана още преди десет дни. Но няма за кога, сезонът за мен вече е в разгара си.
Най-накрая дойде и моето така мечтано лято, чакано цели 2 години. Отново мога да почувствам нежните ласки на слънцето, което все още сдържа цялата си мощ, но съвсем скоро ще му отпусне края. Несравнимо е усещането на парещата кожа, която пред очите ти придобива бронзов загар, а заедно с него и един особен мирис, който ме влудява от удоволствие и ме кара да се отнасям някъде далеч.
Просто така, нищо конкретно, но ми се прииска да си попиша. Все още ми е доста тъповато, повече депресивно отколкото весело. Снощи здраво си поревах долу до морето, та малко ми олекна. Ако не беше такъв кучи студ (като за първа пролет), щях сигурно да остана и повече. Успокояващо е да си сам в тъмното и да гледаш как трепкат светлините, отразени във водата. Но е и доста тъжно да осъзнаеш колко си сам в действителност.

