Казват, че в брака четвъртата, седмата и н’ам си кои още години били критични. За четвъртата съм напълно съгласна – нито преди, нито след това са ми минавали толкова мисли за раздели и разводи, колкото тогава. Нито пък съм отделила толкова сълзи и сополи заради половинката, колкото тогава. Седмата, обаче, вече мина повече от половината без никакви сътресения, даже напротив – цветя и рози от много време насам. Е, понякога не може без някои дребни камъчета в обувката, ама то иначе нямаше да е реално. (още…)

Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план.  Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)

Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. (още…)