Помните невероятната история на мацката, която обикаля по света на стоп, нали? Е, имаме си малко новини от нея и както обещах – пускам ги тук.
Развитието на историята се състои в това, че един от завиждащите и (редом с мен), е решил да се пробва, като се вкара в подобно приключение и търси информация от нея. Леките правописни редакции и трансформацията от латиница на кирилица са мое дело, понеже постът и е дълъг, а аз лично се уморявам да чета шльокавицата.
Леле, навъртяла съм 100 публикацийки за нула време! Или пък минаха години… Като се замисля колко глупости съм изприказвала в тях, май е време да си намеря работа, та да спра да се занимавам с простотии. Че сега като страдам от прекалено много свободно време и нон-стоп въртя различни сценарии, понякога започвам да им вярвам и да придобивам увереност, че поредната глупост, която ми е хрумнала, е гениална и трябва да я приведа в изпълнение.
Оказа се, че песимистът не е прав, изкарах дори с ден повече от най-дългата ми прогноза. Накрая не ми се тръгваше, исках да си остана в приказката. Още докато бях там закроих планове кога пак ще отида. Протаках максимално, не ме беше грижа, че ме чака дълъг път, исках да остана още малко, още няколко минути, и след тях само още няколко… Едвам се откъснах, дори и когато обърнах гръб и закрачих, краката ми се влачеха тежки като олово, а сълзите сами заваляха неудържимо.
Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.
Както обещах, ще ви пусна тук една историйка, дето ми завъртя шайбата като я прочетох. Недовършена е, понеже още е недопътувана, ще следя продължението и ще ви известявам. За пояснение да кажа, че става дума за една свежа луда мацка, която за жалост познавам само задочно от стопаджийския форум, но много ме кефи. Ще пропусна няколкото отговора, които са и дадени в темата, оттам и някои нейни реплики, който иска да прочете пълната версия, може да влезе направо там.
Както е писано в профила за мен, обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стопманияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам 
. (още…)
