Вчера ставам, гледам – още спя. Освен това няма телевизия. Отивам на работа, връщам се - вече няма и интернет. А-а-а-а, няма да се разберем така! Вдигам телефона (как работеше и той – не знам), и започвам бавно и методично да се оплаквам. Любезно ме нарекоха „Господине“, докато ме уверяваха, как до 10 минути ще изчистят грешката, която съм. Рекох си – те не могат да си намерят задника и явно докато го търсят не са забелязали, че не съм господин, пък щели грешката да ми оправят. Скептично затворих телефона. (още…)