Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Tag: обичам
Сърце в буркан
23.03.2011 0:11
Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)
Романът на баба
07.10.2010 0:13
„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)
Майка ми
08.03.2010 0:11
Вмирисан пепелник, пълен с фасове и пепел. Включен телевизор, на който е обърнат гръб. Мръсни чинии и остатъци от вечеря на масата. Неспазени обещания. Безкрайна умора и торбички под очите. Хронична параноя и пословичен лош късмет. Одеяло на канапето в хола. И тя под него, с дрехите. Заспала отдавна и на моменти похъркваща. Така е, дробовете и не са бели от поне 30 години. (още…)
Стирка!
21.10.2009 0:22
Да те ударят с мокър парцал – на всеки се е случвало. Днес обаче ми се случи да ме халосат здраво през сурата с парцал, в който очевидно имаше увита тухла четворка. Така ме зашемети, че още не мога да се освестя. Чак ме втресе, разтреперих се, яко ме хвана нервата 
. Не стига, че се оптиват да ми извиват ръцете и да издевателстват над така скъпата ми свобода (за което тръгнах да пиша вчера, но остана на заден план), ами сега и това. (още…)
Н2О (пак откачих)
10.07.2009 0:29
Къпе ми се на водопад. По възможност на Хаваите. Добре де, може и на други острови в Тихия океан да е. Обожавам водата. Онзи ден източих цял бойлер представяйки си, че съм под водопада. Даже и рибки взех да си отглеждам в импровизираното езерце в пъпа ми. Луда работа, нали? Трябвало е да съм друга зодия, нещо свързано с водата. Или да се напикавам нощем, та да спра да я обичам. Вместо това като малка тичах под дъжда докато стана мокра до кости, след което влизах във ваната с все дрехите и маратонките. Още по-луда работа.
След дъжд качулка?
01.05.2009 22:42
Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)
Размисли… добре де, и страсти
27.04.2009 22:23
За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.
Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива 
В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… 
или французин в публичен дом.
Болен мозък
18.04.2009 21:41
Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)
Огън и лед
24.03.2009 13:23
Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.
Гласът на хулиганката*
25.02.2009 10:06
100 грама са достатъчни, за да паднат повечето задръжки, които имам. След 200 вече съм на всеки. При 300 почвам да хабя материала. За бързата кучка…
21.02.2009 9:47
Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. 
виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга 
http://textove.com/text.php?song=c6828506 
