Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)
Tag: общуване
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.
Чайките крещят
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- vasko по На гарговия фронт нищо ново
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- Соня Петрова по На гарговия фронт нищо ново
- mitkoivanov по На гарговия фронт нищо ново
- Габи по Еврика! Открих!
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие




