Един ден се разходихме и на югозапад от Лисабон – до Сетубал. В едната посока минахме по стария мост (а-ла Голден гейт), а на връщане по новия – Вашку да Гама. Там пак разгледахме някое и друго кале (ама наистина имат много!), освен това хапнахме прясна рибка до кея, приготвена пред очите ни. Аз опитах пържени хайверни торбички, въпреки, че докато си ги поръчвах мислех, че са спермени торбички – ако някой не е пробвал, да не чака повече, много са вкусни така наречените малаки. Но така или иначе, на заведение се пада средно по един от персонала, който се води, че говори английски, а на практика бъкел не отбира, освен yes и no. Сочиш нещо по менюто, в което пише само на португалски, надявайки се да става все пак за ядене, а в моя случай – просто отидох до витрината с рибите и показах какво искам. И почти уцелих.

(още…)