Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)
Tag: пиша
Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.
Когато бях малка и нещо сгафen, ми се караха, в случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Е, вече си записвам – имам един от ония настолни тефтери-органайзери, дето всеки ден по часове си записваш какво те чака. Файда йок – забравих за едно квесторство, да поръчам един букет, да отида на една сбирка…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.
Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога. (още…)
Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него. (още…)
Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам
Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план. (още…)
Както стана дума преди няколко дни, охарактеризираха ме наскоро като бохем(ка). Без да съм сигурна защо, но ми стана много благо от това
. Замислих се защо съм създала такова впечатление и дали то е вярно или не. Дали съм бохем или просто бонвиван и въобще каква е разликата? За целта се хванах първо да разнищя що е то „бохем“ и има ли почва у нас (на дивана)? (още…)
Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.
[twitter-button]
От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“
Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)
И каква стана тя? Цяло лято се подпирах, а като взе да свършва се задействах активно. От няколко дни насам ме преследват едни такива донякъде вече преживяни случки и ми е хем хубаво, хем леееко притеснено заради тях. Чувствам се като премръзнало бито куче. Въпреки това ми е гот. Сладка болка, нежен гърч. (още…)
Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! Тия дни се засегна моментът с правото ми на личен избор да остана анонимна в мрежата. Или по-точно, аз да реша пред кого да не съм анонимна и пред кого да съм. Разни хора се опитаха да ме убедят, че въобще не съм толкова скришна, колкото си мисля, излизайки ми с лаишки номера, слаби дори и за мен, дето нищо не разбирам от компУтри. Но не успяха. Не съм и толкова наивна, напълно ясно ми е, че ако някой, разполагащ с нужните умения, реши - може да изрови отнякъде коя точно съм аз. Е, ще му отнеме вероятно малко време, но ако си няма друга работа – защо пък не. Само че аз разчитам на това, че случайно прелитащите електрони няма да седнат да се занимават с глупости, а ако решат да се заседят и им стане интересно коя всъщност съм аз, може просто да си поискат и да се запознаем
(още…)
Тия дни малко ме нямаше. Липсвах просто. Откъдето и да се погледне. И понеже вече имам психо изкривяване, докато ме нямаше написах 2 статии и измислих други 2 теми. За това беше леко тъпо, че като се върнах и се разходих тук-там, открих, че малко преди мен моррт вече е писал по едната моя тема. Но това не е лошо. Просто ще си доразвия мисълта. И ще се скарам на моррт за дето не е дал възможност чрез коментари да му наковем канчето за това, че е решил да не реве публично. Все пак и ние имаме нужда от хляб и зрелища. Хляб в магазина има
Чайките крещят
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- vasko по На гарговия фронт нищо ново
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- Соня Петрова по На гарговия фронт нищо ново
- mitkoivanov по На гарговия фронт нищо ново
- Габи по Еврика! Открих!
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие
