Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
След три дни борба с уърдпрес и един ден борба за живот (е, леко преувеличавам, но ще се изкажа с подробности по-нататък), се сетих за това приятно и весело пътуване през една предишна зима.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато, старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Всичко щеше да е много хубаво, ако не беше толкова ужасно! Имаше всички предпоставки за добро изкарване – хубаво време (дори малко прекалено – температурите от 38°С идваха с няколко градуса в повече), красиви и интересни места, удобно пътуване, любими хора… Е, последното понякога създава проблемите. (още…)
Eто и последната написана част за Лисабон. Надявам се да не остане последното за Португалия, дано в един прекрасен момент спре да ме мързи да пиша.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Днес си тръгваме от Лисабон. Чета и препрочитам, и разглеждам старите снимки, понеже този път почти не ни остана време за града.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Така и не довърших разказа от по-предното ми идване в Португалия. Сега пак сме тук и понеже така и така ме мързи да пиша наново, поне да си припомня старото
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
След като преди два дни си тръгнахме от Лондон, а преди два часа се прибрахме от мач между Бенфика и Арсенал, реших, че е подходящо да си припомня предното английско-футболно изживяване.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! С леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Поне станаха хубави снимки.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Това не е моят град, определено. Имах известни представи за него, но той ги надмина. Оказа се още по-голям, шумен и мръсен, отколкото мислех.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Че бакшишите са племе, на всички е ясно и въобще не ми дреме, че кумът ми е негов представител. Те са един от големите клонове на по-голямото шофьорско племе, за което вече съм говорила. Част от отличителните им черти са: те винаги са прави, винаги могат да те преметнат, ама уж не искат и в крайна сметка винаги го правят – „ако мине номерът“ е движещата им сила.
Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]