„Едно кафе, моля!“

Това е ключовата фраза, която всяка сутрин дава надежда на много хора, че и днес ще успеят да избутат някак деня. Познавам маса народ, които не могат да си отворят дори и едното око без да им е замирисало на кафе. Аз като един некафепиещ не мога да ги разбера и се чудя дали цялата тая работа не е просто въпрос на навик и самовнушение? В разговор с други събратя съм установявала, че и при тях, както се случва при мен, кафето има обратно на общоприетото въздействие. Иначе казано – след чаша кафе спя като пън. (още…)