Нищо не се променя при мен - ни акъл, ни образование. Нито вятърничевият ми поглед към нещата от живота – знаете, 42 и всичко останало. Не се променят и нещата около мен – хора, пътища, автомобили, птички и пчелички… Кански мързел и безнадеждно реене в облаците. Не са се променили и мечтите ми, не са се променили приятелите ми, не са се променили и нещата, които мразя или обичам. Аз съм си все същата – години наред. Една повече или по-малко – отдавна не ми правят впечатление.

Този път за малко да забравя собствения си рожден ден – толкова малко значение му отдавам. Но ето, днес е. Полу-юбилей. Сериозните хора предполагат, че на тази възраст човек вече трябва да е постигнал нещо в живота, семейството, работата си. Да е някой, да знае откъде идва и къде отива. Но аз съм щастлива и така – докато има кой да ме обича и докато никой не ми пречи да живея както искам. И така ще е и догодина, и по-догодина. И докато може.

Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)

Понякога се налага да си припомням и не особено приятните моменти… Уж не съм от равносметкаджиите, но от време на време някак си ми се приисква да поанализирам малко. Ако не цялата изминала година, то поне конкретен ден. Зарекох се да не се ядосвам. Но явно наистина мазохизмът е движещата ми сила.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него. (още…)