Ден 0. Баси, колко яко било да правиш секс! Почти бях забравила. Този път ще започнем да го правим по-редовно, сигурна съм. То такъв кеф може ли да се пропуска?!

Ден 8. Е, колко са осем дни, нормална пауза между две въргаляния в леглото. Само да не става повече.

Ден 17. Да му се не види, и тоя месец май ще се разпишем с не повече от два пъти. Аман!

Ден 26. Сещам се как едно време бившият ми разправяше каква съм късметлийка с него, че правим секс средно през ден и как другите жени ако правели по веднъж в месеца добре било, а аз не му вярвах – струваше ми се абсурдно.

(още…)

Казват, че в брака четвъртата, седмата и н’ам си кои още години били критични. За четвъртата съм напълно съгласна – нито преди, нито след това са ми минавали толкова мисли за раздели и разводи, колкото тогава. Нито пък съм отделила толкова сълзи и сополи заради половинката, колкото тогава. Седмата, обаче, вече мина повече от половината без никакви сътресения, даже напротив – цветя и рози от много време насам. Е, понякога не може без някои дребни камъчета в обувката, ама то иначе нямаше да е реално. (още…)

Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план.  Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)

Не знам да се смея ли, да плача ли или просто да избеснея. И аз съм от ревнивите, ама си позволявам да го проявявам открито само когато имам основание. А под основание имам пред вид не това дали имам повод за ревност, а дали имам право да ревнувам точно този човек. Мога да ревнувам открито съпружието заради чувството за притежание, което подписът ми насади. Позволих си да ревнувам един човек, който ме уверяваше, че съм единствена за него (там е цяла сага). Но единият ти любовник да те ревнува от другия… това и по филмите го няма! Още повече, че нещата са такива единствено в очите на първия, който само се изживява като мой любовник, с по-големи права над мен дори и от мъжа ми, а всъщност просто е бивше мое гадже, с което сега си пием пиенето, джуркаме табла и караме лодка. И до там. А другият е… а бе, на практика не ми е любовник, макар че много ми се щеше да беше. (още…)

Срещнах днес една мисъл, от биографията на Хичкок, написана от Франсоа Трюфо. Та според човека с птиците, хората били два вида – ексхибиционисти и воайори. Има логика, като се замисли човек. Въпросът е аз от кои съм? И възможно ли е да си едновремено и воайор, и ексхибиционист, понеже май натам клоня?

(още…)