Той се казваше Иван, но всички го наричаха Ванко. Семейството му купи половината ни двор и построи в него голяма къща още когато бях малка. След време ни запознаха, били сме на по-малко от 10 години. В началото не бяхме близки, даже напротив. Аз се движех в компания на по-големи деца благодарение на по-голямата ми братовчедка, така че тогава той за мен беше… е, не никой, но не беше престижно да съм близка с него. Дори когато веднъж дойде при нас, аз съвсем безпричинно и публично го набих, благодарение на което получих малко по-различно реноме от дотогавашното ми. (още…)