Кога одъртях толкова, че близките хора около мен да започнат да страдат от разни фатални болежки? За няколко седмици разбрах за трима мои любими приятели, сдобили се с тежки здравословни проблеми, които може би ще им попречат да живеят живота си така, както до сега. Или дори да живеят.
Това беше преди година. А сега и моят старец е на ред…
Пак изпадам надолу. В някакво езеро без дъно – дупка в дупката. По никое време – в средата на лятото – аз отново летя надолу с главата. Лятото, дето го чакам по цяла година, всяка година! Може би последното истинско, цяло лято, което имам за години напред. Пилея го с пълни шепи и спомен не остава. Времето лети, а аз само го зяпам отстрани. Ще го търся после, ама няма! (още…)
Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.
Време е да направим нещо. Не може повече така. Движим се като асансьор – ту сме в най-черната и дълбока дупка, ту сме над седмото небе. То не бяха сълзи и сополи, то не бяха целувки и милувки. Тъкмо реша да приключа с всичко и се оказва, че не мога. Тъкмо си помисля, че вече всичко е наред, оказва се, че е нищо подобно. Слънчице мое, така ще се побъркаме, не може повече да се измъчваме по този начин.
виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо ...
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга 
http://textove.com/text.php?song=c6828506 ))
Сега чичко Гугъл ...
