Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища - тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)
Tag: сън
Какво да правим, когато дойдат извънземните
След като под въздействието на два филма (Война на световете и Нашествие на извънземни (Alien invasion) на National Geographic), половината нощ сънувах, че извънземните са дошли и ние трябва да бягаме, а през втората половина си мислех в просъница какво бих взела със себе си, ако действително някога, по някаква причина, се наложи спешна евакуация, реших, че един списък би бил добро начало.
Неделен архив – Инсомния
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Проблясъци
Живея в измислен свят. Настоящето е все едно сън, необходим, за да се добера до бленуваната реалност. Все едно съм пеперудата, която сънува, че е човек.
Апокалипсис
Станах сутринта, знаейки, че нещо се е случило. Навън беше бяла зима, а малкото оцелели хора се лутаха по снега. Знаех, че повечето хора по света не са оцелели, но никъде нямаше трупове, те просто бяха изчезнали. От време на време минаваше по някоя кола. Огледах се в стаята, погледът ми падна върху едно огледало, от което ме гледаше- мъж на около 35 години, а до него видях и моето момиче – боса и в бяла нощница до земята. Преди имаше дълга тъмна коса, която по някаква причина след инцидента беше станала бяла, така както и лицето ѝ беше станало цялото в бръчки, а гърбът ѝ се беше превил. Всъщност, момичето ми вече приличаше на пъргава и лъчезарна старица, но аз все още я обичах. Тя се втурна към мен и ме прегърна уплашено, а след като се сгуши на гърдите ми двамата продължихме да гледаме през прозореца.
Капан за сънища
Онзи ден излязох да купя хляб, а се върнах с капан за сънища. Отчаяните хора прибягват до отчаяни мерки, ще си помислите, но на мен просто ми харесаха перушинките, а и имам идеално място за него над леглото в спалнята. И ако между другото върши работа – още по-добре! А според индианските легенди, въпросната работа е да улавя кошмарите в паяжината си и да пропуска през дупките ѝ само хубавите сънища, които да достигнат до спящия. Впримчените лоши сънища биват унищожавани от сутрешната светлина, попаднала върху капана. Така си легнах с надежда, че най-после ще се наспя спокойно, което обаче… не се случи. (още…)
Гладната сврака просо сънува!
Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми. (още…)
Последна възраст
Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.
Късо, черно, без захар!
„Едно кафе, моля!“
Това е ключовата фраза, която всяка сутрин дава надежда на много хора, че и днес ще успеят да избутат някак деня. Познавам маса народ, които не могат да си отворят дори и едното око без да им е замирисало на кафе. Аз като един некафепиещ не мога да ги разбера и се чудя дали цялата тая работа не е просто въпрос на навик и самовнушение? В разговор с други събратя съм установявала, че и при тях, както се случва при мен, кафето има обратно на общоприетото въздействие. Иначе казано – след чаша кафе спя като пън. (още…)
Песен на деня – Луди жаби
Сънувах пилота. Беше прекрасен, точно какъвто го помня, устремен към висините, съвършен. Чувството беше неописуемо, чудесно е да ти започне така денят.
Сънувах и жаби. Големи влажни сладури, черни с жълти очи и жълти с черни очи. И все уголемени 
Може и да е защото онзи ден си налепих на плочките в банята цяло стадо зелени жаби с вендузи. Което пък ми припомни един виц:
Звъни момчето на гаджето си. „Ало, жабче, ти ли си?“, а отсреща нервен глас на ръба на избухването отговаря: „Не. Бащата на блатото е!“.
Депресивно нереално
Сънувах сън… За пореден път. Сънувам почти всяка нощ поне по един сън. Сънищата ми са много истински, понякога чак и аз се питам дали не съм пеперуда. Жанрът на сюжетите е най-вече трилър, понякога с елементи на екшън или ужаси. Една ентусиастка веднъж се опита да ме анализира по сънищата ми. Ами… за човек, който поне малко ме познава, не е трудно да се справи като нея и без тях.
