След като три седмици по два пъти на ден ми се налагаше да се возя на жълти коли с броячи, нямаше как да не се сетя за тази статия, докато ги псувам под мустак.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

-Три лева.
- Ето, заповядайте.
- Благодаря, беше ми приятно.
- На мен също.
- На мен повече.
- Е, така може да спорим до утре.
- Защо не отидем да спорим някъде другаде?
- Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
- Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
- Друг път.
- Сигурна ли сте?
- Не. Лека нощ и лека работа. (още…)