Казват, че в брака четвъртата, седмата и н’ам си кои още години били критични. За четвъртата съм напълно съгласна – нито преди, нито след това са ми минавали толкова мисли за раздели и разводи, колкото тогава. Нито пък съм отделила толкова сълзи и сополи заради половинката, колкото тогава. Седмата, обаче, вече мина повече от половината без никакви сътресения, даже напротив – цветя и рози от много време насам. Е, понякога не може без някои дребни камъчета в обувката, ама то иначе нямаше да е реално. (още…)
Tag: целувка
Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми. (още…)
Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.
Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)
Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)
Време е да направим нещо. Не може повече така. Движим се като асансьор – ту сме в най-черната и дълбока дупка, ту сме над седмото небе. То не бяха сълзи и сополи, то не бяха целувки и милувки. Тъкмо реша да приключа с всичко и се оказва, че не мога. Тъкмо си помисля, че вече всичко е наред, оказва се, че е нищо подобно. Слънчице мое, така ще се побъркаме, не може повече да се измъчваме по този начин.
Не мога да спра да мисля за онази целувка. От нея тръгна всичко, поне в моя свят. Тя беше, която ме отнесе като товарен влак. С останалите подробности вече имах набрана инерция, но тя дойде от нищото. След нея имаше и други, но първата не мога да простя. Това трябваше да бъде моята целувка, а ми беше открадната.
Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. (още…)
Тия дни ми се пише почивка от изтощителните любовни терзания. Ама дали? Лошото е, че почивката ми е дадена едностранно и принудително. Аз общо взето нямах избор.
Чайките крещят
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- vasko по На гарговия фронт нищо ново
- Гарга Рошава по На гарговия фронт нищо ново
- Соня Петрова по На гарговия фронт нищо ново
- mitkoivanov по На гарговия фронт нищо ново
- Габи по Еврика! Открих!
- ANGEL по Конски Великден
- Trif по Старецът и морето… и момичето
- Боряна по Капан за сънища
- Гарга Рошава по Литературно лицемерие
