Хареса ми миналогодишния отчет за прочетените през годината книги и реших и тази година да тегля чертата. По някое време есента си направих списък, който допълвах, но мисля, че все пак успях да забравя някоя и друга книга, което не се дължи на недостойнствата ѝ, а на моята къса памет. (още…)
Tag: чета
Обожавам да чета книги. За това ми беше много тъжно и тъпо, че няколко години почти не четях. Напоследък обаче започна страшно много да ми се чете. Преоткрих удоволствието от старомодните хартиени книги, но и от използването на електронен четец. В резултат – чета много повече от преди няколко години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)
Когато бях малка и нещо сгафen, ми се караха, в случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Е, вече си записвам – имам един от ония настолни тефтери-органайзери, дето всеки ден по часове си записваш какво те чака. Файда йок – забравих за едно квесторство, да поръчам един букет, да отида на една сбирка…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Когато преди повече от две години реших да си направя блог (подбудите сега нямат значение), бях чувала, че много хора имат блогове, че е модерно да имаш, че едва ли не е престижно дори. Направих си – това беше най-лесната част, въпреки че в началото въобще нямах представа какво точно представлява блогът и за какво да го използвам. (още…)
Нова година, нов късмет, нова щафета. Този път подбудите ми да са включа са две. Едно, че така и не направих някаква годишна обзор-равносметка, било то и за прочетените през годината книги и второ, че се оказа, че съм прочела пет пъти повече книги, от колкото си мислех. Реших на майтап да направя списък, а той взе, че драстично порасна. Въз основа на него мога да кажа, че 2010 година за мен е преминала под знака на поредиците. Започвам ги от най-дългобройните към единаците с уговорката, че мразя да правя анализи и ще се огранича с това до минимум. (още…)
Понеже - за който не е разбрал – имам да уча
, реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е
Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям
И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета. (още…)
От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи. (още…)
От дете не харесвам цялото си име, и до сега предпочитам да се представям с кратката му форма. Това е така, защото когато бях малка единственият повод да го чуя (при това понякога с вбесена наставка -о накрая), беше когато нещо съм сгафила и ми се карат. В случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“
Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Между другото, този разговор все още често го водя, особено с баща ми. (още…)
Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.
Чайките крещят
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- gabriela по Конски Великден
- Гарга Рошава по Старецът и морето… и момичето
- vasko по Какво му трябва на човек – една колиба на плажа…
- vasko по Старецът и морето… и момичето
- Венцислав Сотиров по Паноптикум
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга
http://textove.com/text.php?song=c6828506 