Последен ден от пътуването към крайната точка – отново имаме половин ден да разглеждаме, този път Мадрид. Този град го сравнихме с Париж по помпозност и мащаби на сградите и донякъде разстоянията. За разлика от Париж, а и дори от Барселона, Мадрид се оказа поредният град, който ме изненада и ми хареса. Не знам защо точно за него си бях навила на пръста, че няма да ми е интересен (сигурно защото не е на море). А дори влязох в истински египетски храм там. (още…)

Този ден имахме време до към обяд да поразгледаме Барселона оттук-оттам. Въпреки домашното скандалче, в крайна сметка успях да видя предварително набелязаните неща, както и няколко допълнителни. Само дето от инат в един момент отказах да снимам и триумфалната им арка си остана недоснимана, както и на Саграда фамилия не отдадох нужното внимание. А тя определено си го заслужаваше! Едва ли ще съм първият човек, който я сравнява с детски пясъчен замък. Какво ли чудо ще стане, ако един прекрасен ден все пак я довършат. (още…)

Не очаквах, че точно за Марсилия ще кажа – е те тук искам да живея! Вярно, че нямаше време да се запознаем подробно с града (то къде ли имаше ), но това, което видях ми хареса много. Може би защото имах предварителната нагласа, че Марсилия е гаден, шумен, мръсен град, пълен с негри и араби, гъчкан с народ и т.н. Да, ама не – оказа се поредното приятно, чисто и подредено местенце, народ така и не видях, вярно, че беше почивен ден, но все пак беше далече от представите ми. И не е за пренебрегване – имат страхотен рибен пазар, точно на кея, директно от лодките, рибата още мърда, а и да беше само риба – то змиорки, то сепии, октоподи, раци, лангусти… С две думи залепнах там и не само, че не ми се тръгваше, ами и се размечтах защо няма като в Истанбул да опънат по една скара и да почнат да ти я приготвят направо. А там някъде в далечината се виждаше и островът с небезизвестния замък Иф. (още…)

Оттам – вече по-бързичко, че взе да става късно – Ница. Също много приятно градче, не чак толкова биещо на курорт, с луксозна част, стара част, нормална за живеене част… Хареса ми с две думи, въпреки дъжда, който ни пра по Променад дез англе покрай прословутите плажове, които се оказаха само камънак. Но се стъмни, а ни чакаше и Кан, така че не можахме да и́ отделим нужното внимание.

(още…)

Оттам без да предполагаме, че е просто от другата страна на носа, се преместихме в друг паркинг – в Монако (не, че Монте Карло не е в Монако де…). Късмет си беше, че през този ден (дали защото беше събота или защото беше извън сезона), половината паркинги бяха безплатни. Монако беше като макетче – невероятно чисти, все едно току-що боядисани сгради, дворец – малък детски, градинка с алейки и…това беше май.

(още…)

Следва – Монте Карло – точно обратното откъм лукса – почти като Люксембург беше. Казиното и районът около него бяха най-интересни за мен, понеже имаха страхотни градини. Добре, че се отрекох от цветята, иначе щях да скубя от всичко като коза. Разходихме се и по „фибата” – може би най-известният завой от Формула 1, видяхме и не по-малко известният тунел, също част от трасето на Ф1, а съвсем случайно и ненадейно се натъкнахме и на една японска градина, обгрижвана от автентични японци.

(още…)