Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. (още…)

Не, няма да пиша нещо кой знае какво за това Световно първенство по футбол. Вече доста съм поизгубила интерес, благодарение на съпружието, което преди време не пропускаше мач, даван по която и да е телевизия и с това ме накара да се отвратя от тази игра, която преди това чат-пат следях. (още…)