[twitter-button]
Archive for ноември, 2010
Преди повече от година оревах орталъка за това как наред с куп други джунджурии ми изчезна и пасатора. Още го няма, изпарил се е безследно. До скоро продължавах да рева по него, но тайно поглеждах с надежда към идващите празници – дали пък оттам няма да се появи някой нов? Е, вече не се налага да чакам до тогава. Преди седмица късметът ми се усмихна (като в някои много редки случаи), и си спечелих нов пасатор от кулинарната игра на списание „Меню“. (още…)
[twitter-button]
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
[twitter-button]
Днешната песен е на една много завистлива певица, която решава да обсеби ефира всеки път, когато чуе музика Слава богу, когато никой друг не се опитва да пее, и тя мълчи.
[twitter-button]
За пореден път забавям, но не съм забравила, че kathryn ме набута преди време в още една щафета – за къщата на мечтите ми. Те моите мечти нали са едни отвеяни и често си менят цвета, така е и с къщите, в които искам да живея, но една определено доминира и винаги се завръща, където и да е ходила. Мечтата за една проста колиба на плажа, но не на кой да е плаж, а на някой топъл, с фин бял пясък, който се мие от чисто море с млечносини води, в които живеят корали, край които плуват пъстри риби. Акулите ще ги помоля, по възможност, да отидат на някое друго място. (още…)
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
Защо спасяването на живота на едно насекомо ме направи много по-горда и щастлива от пускането на монета в шапката на слепеца? Дали защото осъзнавам, че една монета пролет не прави или защото върнах на една пеперуда всичко, което тя притежава?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]