Имали ли сте някога чувството, че затъпявате? Че главата ви се е изпразнила от всичко, освен от 300-те най-употребявани думи, че не можете да водите разговор на някакво що-годе средно интелектуално ниво и че на мозъка ви муха да кацне – ще се разчекне?

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)

Кога одъртях толкова, че близките хора около мен да започнат да страдат от разни фатални болежки? За няколко седмици разбрах за трима мои любими приятели, сдобили се с тежки здравословни проблеми, които може би ще им попречат да живеят живота си така, както до сега. Или дори да живеят.

Това беше преди година. А сега и моят старец е на ред…

(още…)

Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]