Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста.  Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)

Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато, старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]