Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища – тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)

Лятото рано или късно ще дойде, хората ще се поразголят, ще тръгнат по плажа и… о, ужас! Навсякъде ли ще е пълно с плужеци! Дали мъжете го правят заради жените или заради собствената си суета (това е доста плашещо, ако е така), или заради това, че пуловерът им топли? И къде, по дяволите, отиде първичната мачовщина?

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

Лятото рано или късно ще дойде, хората ще се поразголят, ще тръгнат по плажа и… о, ужас! Навсякъде ли ще е пълно с плужеци! Дали мъжете го правят заради жените или заради собствената си суета (това е доста плашещо, ако е така), или заради това, че пуловерът им топли? И къде, по дяволите, отиде първичната мачовщина?

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия