Как може да стане така, че да намразиш любимата си песен? Или любимия си филм, книга, някой човек дори? Много просто – като разбереш, че конкуренцията е луда по тях. Слава Богу, и това ми мина…

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.

[twitter-button]

До сега не ми се беше случвало да получа писмо от умрял, дори и да става дума за мъртвата ми любов. Но вчера и това стана. Надявам се, че за последен път се протяга ръката от гроба на тази връзка, за да ми подаде подаръка за миналогодишния рожден ден. Поредното нещо, което ми е минало между ушите. Преди точно една година без една седмица. Само ако знаех тогава…

(още…)

Май отново избързах, аман! Пусто, като не търпя да тъпча на едно място… Все пришпорвам нещата, дори и да не са узрели. Но нали веднага трябва да яхнеш коня, ако искаш някога пак да яздиш. Залитнах малко, поне не паднах. Май…

(още…)

Добре де, знам, че не трябваше да ходя! Стига сте натяквали. Но бях длъжна да се уверя, да го видя с очите си и да го чуя с ушите си. Сега вече мога да съм напълно убедена, че всичко е свършило без шанс за връщане назад, защото сърцето му наистина не ме обича. Най-накрая разбрах и истинската главна причина. Егоизмът погуби котката. (още…)

Обичам да изненадвам, дори и себе си, например като привеждам в изпълнение разни откачени идеи и върша напълно непредвидими неща. Или може би само ми се иска да са непревдидими. Факт е обаче, че успявам да спретвам доста силни приятни и не толкова приятни изненади. До сега не ми е стискало само да си направя косата светло синя, макар, че неведнъж ми се е искало. Ако все пак един ден се реша, със сигурност няма да кажа преди това на никого.

(още…)

Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)

Не ми се многослови. Няма голям смисъл. Изтрих си клавишите да пиша неща, които се оказаха напълно излишни, стига да ми беше казано от самото начало това, което най-накрая изкопчих днес. Фактите накратко: той обича нея, не мен. Не и двете, не мен повече от нея, не нея от съжаление или нея като приятел (всичките сценарии ми бяха казани, да). Той обича нея. Ами, дето се вика – честито на печелившите! Този път точката, която сложих е окончателна. Той е изтрит от всичките ми контакти. Раздялата ще преболедувам, но агонията, ако бях останала, щеше да е без прекъсване. На нея пък е пуснато известие, остава да си прибере наградата. Заслужава да знае какво става, така мисля. Е, признавам си (нали съм си открита), мъъъничко злорадствам, че след мен ще е потоп. Това съм аз. Който ме познава е наясно. С това смятам да приключа въпроса окончателно, статиите от тази категория ще потънат след време. Надявам се повече да не се сещам за тях. Мислех да ги отключвам, но май е по-добре да останат така.

Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.

(още…)

За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.

Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… или французин в публичен дом.

(още…)

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

(още…)

Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)

Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.

(още…)