Голямото плюскане

След дълги размисли „за“ и „против“, най-накрая реших с тази статия, може би последна за годината, да отворя нова категория. А именно – Чревоизгодно. Покрай онзиденшната кулинарна ексцесия, която настъпи в моята кухня, сметнах, че е крайно време да споделя със света какви гастрономически изгъзици сътворявам понякога. Тук включвам и шантавите питиета, които забърквам, често наричани просто – бъркочи.

Какъв по-подходящ повод от Бъдни вечер, да се развихря в кухнята, която иначе ползвам по предназначение само 1-2 пъти в месеца 😳 Предварителният ми списък с ястия беше силно „амбициозен“, както го нарекоха, но това беше с цел – да има какво да отпада от него в процеса на все по-голямата паника и липсата на време, които постепенно започват да ме обземат с напредване на деня. Само дето този път почти нищо не отпадна.

У нас категорично не се пости, така че и празничното меню беше всичко друго, но не и постно. Постно беше само… може би гарнитурата от батати, но и за тях не съм сигурна, медът постен ли е :-/ , а, и имаха масло, така че не, дори и те не бяха постни. Тази Коледа реших да бъде под знака на синьото сирене. Така че имаше зелена салата с крутони (лично изпържени от мен!) и синьо сирене. Основното ядене за мен и мъжо беше свинско филе със синьо сирене (което се превърна в манджа с грозде – буквално), а второто основно, само за мен, беше свински език със сметана… и малко синьо сирене. Едно от гъзарските предястия беше маслини, пълнени със синьо сирене, разбира се. Ама друг вид – Горгонзола. Много вкусно, между другото. Останалите маслини бяха пълни със сирене крема. Също достойни за рецепторите на един чревоугодник.

Друга от екзотиките на вечерта (която почти не беше оценена, поради преяждане с предястия), беше сладкият картоф, нарочен за гарнитура на свинското филе. След известно проучване и колебание, в крайна сметка заключих, че това, може би, най-вероятно, без голямо съмнение, би трябвало да е коренът на Ipomoea batatas или така нареченият батат. Външно може и да мине за картоф, ама до там. Отвътре повече прилича на тиква – и по цвят, и по аромат, че накрая и на вкус. Но сладка тиква. Абе, много е приятно. Аз ползвах за основа рецепта от мрежата, като разбира се, доволно импровизирах. В крайна сметка се получи така – един батат, обелен и нарязан на кубчета в йенска тенджера, поръсен с малко сол, канела, джинджифил, кориандър, някаква сборна китайска подправка, която случайно открих на рафта, всичко това полято с 2-3 лъжици мед, разстопено масло и зехтин, а накрая дори му ливнах и няколко пръста кока-кола. Първо го пекох захлупено с капака, в последствие го оставих да извира течността. Стана да си оближеш пръстите (ако си падате по сладки основни ястия).

Няколко думи и за свинското филе ще кажа, въпреки, че от него не останах толкова очарована, колкото от езика. Запържих цялото филе в смес от масло и зехтин, обърнах го оттук-оттам, след което го извадих и на негово място сложих шепа диви гъби и още толкова печурки (това се търкаля из камерата на хладилника). Като се изпари течността малко, добавих бяло вино, синьо сирене, подправки, а малко по-късно и нарязаното на филийки филе. Понеже се намираха в хладилника и някакви остатъци от стафидено грозде, метнах и шепа гроздови зърна. Като цяло не стана никак, ама никак зле, като грешка отчитам може би само това, че сложих сиренето прекалено рано и то успя съвсем да се стопи, та си позагуби аромата. Имало и сметана и маслини към рецептата, ама кой да се сети за тях!

В крайна сметка вечерта масата беше претрупана с неща дори извън първоначалния списък и имаше храна колкото за една малка казарма. А ние не можахме да опитаме от всичко, защото щяхме да гръмнем. От зор даже забравихме за дядото с подаръците и за малко да го изпуснем. Единственото ми облекчение беше, че поне до другата година няма да стъпя в кухнята. След което се оказа, че ще имаме гости… :-((

[wp:svejo-net]