Зелената фея

Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. Първият джин, който ударих в живота си, беше чист, понеже барманът беше глух, а мен ме беше срам. В студени дни се топля с грог (отново английско и непопулярно сега, то пък е залитане по другата ми страст – море, кораби, стари морски вълци…).

Винаги когато ми се удаде случай пробвам нещо ново и странно. За срамотиите, още не съм опитвала текила *. Някак обаче не ме и влече, дали защото стана модерна напоследък (или май съм със стара информация, като че ли поотшумя), или защото остана обещаното, но неизпито с едно неосъществено гадже питие. Категорично обаче не ми харесват нито българската, нито шотландската, ирландската или щатската ракия. Това се пие само в краен случай, ако няма нищо друго наоколо, а ми се пие толкова, че да не подбирам.

Не обичам сладникавостите, от които ти залепва устата, харесвам много анасон. До там, че си купувах едни хапчета за гърло с анасон – приятното изтръпване на езика е дори по-силно, отколкото като пиеш мастика. По този повод си навих на пръста и вече съм се сдобила от едно магазинче със собствено производство с пастис – френската мастика, и с абсент, само дето при него анасонът беше на втори план при избора ми.

Не са кой знае колко хората, които знаят истинската история на абсента. Повечето са чували, че е забранен, някои знаят, че в него има упойващо вещество, май най-много знаят, че ван Гог си е отрязал ухото заради него и общо взето до там. Има някаква истина, но не съвсем. Производството му е разрешено отново (през 1999 г. във Франция), тъй като след задълбочени изследвания на абсенти, приготвени по едновремешната технология (когато са били забранени), се е доказало, че количеството на въпросното дрогиращо вещество (thujone, идващо от употребявания в състава бял пелин), не е чак толкова голямо, че да предизвика приписваните на абсента дрогиращи и халюциногенни въздействия. Освен това не е по-токсичен от пастиса, да речем. За всеки случай са си вързали гащите, като контролират съдържанието на туйона.

Производството на абсент започва в края на 18-ти век в Швейцария. Една от първите дистиларни е на Перно, който по-късно пренася формулата и във Франция. По онова време са били популярни горчивите напитки, така че новото питие бързо придобива популярност, която нараства след средата на 19-ти век, когато френските лозя са заразени с филоксера. Така производството на абсент изпреварва това на вино до началото на 20-ти век. След като се съвземат, френските винопроизводители повеждат война срещу абсента, за да си възвърнат челните позиции в бранша. Съюзяват се с разни анти-алкохолни и морални дружества и през 1915 г. обявяват абсента във Франция извън закона (а преди това е забранен и в някои други страни). Перно се опитват да изнесат производството в Испания, където то никога не е било забранявано, но без успех. В Швейцария в дълбока нелегалност продължава производството в домашни дeстиларни. Тогава се зараждат и злите легенди, обвиващи абсента в мистична зелена мъгла – картини на художници и писатели, търкалящи се пияни, очакващи да получат вдъхновяващи видения от La Fée verte.

Не малка част от чара на зелената фея се крие в ритуала по приготвянето на чашката с абсент. Казват, че колкото са пиячите, толкова са и начините, но до момента открих два основни. И в двата участват бучка захар и специална лъжичка. Ако ще се правите на истински абсентопиячи, трябва да си намерите и подходяща чаша с резервоарче в долната част (за сега си останах без такава, но имам подобни, които вършат работа). В него се сипва абсента, след това идват разликите. Няма да давам обяснения като за олигофрени, пардон – американци, от рода на: стъпка 1 – измийте и подсушете чашата и лъжичката. Стъпка 2 – отвийте капачката на бутилката. Стъпка 3 – поставете бучката захар в средата на лъжичката, и т.н…

В единия случай през захарта баааавно се налива на тънка струйка ледено студена вода, докато се стопи бучката и се постигне желаното съотношение с алкохола, най-често от 3:1 до 5:1, понеже съдържанието на алкохол е сериозно и се движи около 50% – 80%. Получената смес се нарича луш и точно като нашата мастика побелява от водата и така получава млечно зелен цвят.

Другият начин е по-ефектен, въпреки, че истинските пиячи го отричат, използва се при бохемския (чешки) абсент – той се налива през бучката захар (или тя се топва в него), след което захарта се запалва. Оставя се разтопената леко карамелизирана захар да капе в питието. След което се долива вода, но тя може и да е в съотношение само 1:1.

Сега ми се иска да бях написала тази статия преди да взема от рафта на магазина първата интересно изглеждащата бутилка на цена, от която не ти избива студена пот. За другия път вече ще знам какво да гледам когато купувам.

––––––––––––––

* и това вече опитах…

[wp:svejo-net]