М-дам-м-м, заподозирам себе си в затъване в нов навик – налегнат ли ме изпити – дояждат ми се курабийки. Ето, днес следобед съм на устен изпит, два дни след това – на писмен. И аз какво правя? Да не мислите, че уча?! Не-е-е-е, точа (вече с истинска точилка, макар и с детски размери) и режа маслено тесто, пека и ръся с пудра захар.
Но пък станаха доста сносни сладки, пиперливи едни такива, с лют послевкус. Напълних ги с малко по-агресивни подправки като джинджифил, кардамон, кориандър, бял пипер и канела. Признавам си обаче, че най-голямата забава ми е рязането с формички. Вече имам нов комплект – миниатюрни, събиращи се в една тенекиена кутийка, купени от лисабонския пазар на бълхите или в техния конкретен случай – на крадлите. Скоро се надявам и на този разказ да му дойде редът. Но сега пак за курабийките – като никога имах успех и с печенето – не загоряха и не останаха сурови в средата. По ирония на съдбата, и този път най-много от тях ще намаже свекърът ми, понеже за да ми е пълно щастието, днес пристигат и свекровищата. Приемам го от добрата страна – така изпитите ми се струват просто песен!
И по този повод – пак да пожелая весел студентски празник и лек махмурлук след него! Аз явно ще го пропусна тази година.
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Ти наистина ли пече курабии?!?!
Щом така и така си ги изпекла, предлагам да им намериш по-добро приложение от това да ги яде свекър ти – занеси ги на изпитващите.
Колкото до тия посещения…трябва да ги забранят със закон. Не се сещам за нещо по-нездравословно от това две поколения, особено с обща кръв да пикаят в една тоалетна в продължение на няколко дни.
ти няма ли да се прежалиш да пратиш малко курабийки, а? :))
ооооу, ти си жива?! какви курабийки? :-??