В кухнята не признавам правила и винаги готвя на принципа на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ или иначе казано – да живее многообразното разточителство! Безразборно смесвам различни вкусове и цветове, в резултат на което манджите ми стават предимно кафяви и сигурно бих изправила косата на всеки дипломиран кулинар, но в повечето случаи резултатът никак не е лош, макар и да е необичаен. Съпружието винаги подхожда към яденето на моите произведения като естествоизпитател към бяло петно на картата – с подозрение и страхливо любопитство. За щастие, почти винаги с облекчение остава изненадано доволен.
Скоро не съм се отчитала тук с нещо интересно, но то не е защото не съм правила, а понеже (вече никого няма да учудя като кажа) ме е домързявало да снимам и описвам. Ето нещо от преди няколко дни – свиня с ориз. Мъжо го предложи, с тайната надежда, че ще хапне класически вкусен бял ориз на фурна. Да, обаче след поредния опит вече мога твърдо да заявя – ей такова не мога да готвя! Въртя, суча и накрая пак се получава някаква изгъзица. За да не ми е безвкусен ориза, винаги го правя с бульон от запърженото и впоследствие задушено месо плюс разни подправки. Всъщност, бая подправки. Освен това, понеже много обичам ориз и гъби, съм се обзавела с разни видове и тъй като никога не мога да реша от кой да сложа, слагам от всички 
В конкретния случай исках да направя пак ориз с кокос, за целта си бях купила един голям кокосов орех, но се оказа, че е поредният развален кокосов орех, който си купувам X( За това ползвах купешко кокосово мляко, но нямах кокосови стружки, понеже късно разбрах, че няма да мога да си настържа сама. И накрая ето какво се получи като списък с продукти:
-
свински бут
-
печурки
-
пачи крак
-
къри
-
канела
-
куркума
-
псевдошафран (уж шафран, ама не бил истински, ами менте – от магазините на арабите на Женския пазар)
-
дафинов лист
-
бахар
-
звезден анасон
-
карамфил
-
маково семе
-
сол
-
сушени зеленчуци
-
кокосово мляко
-
басмати
-
червен ориз
-
черен ориз
Плашещо звучи, нали? А е напълно възможно и да пропускам нещо, но в общи линии това са съставките. Не го снимах, понеже се получи нелицеприятно – кафяво разбира се, черният и червеният ориз винаги пускат много боя. Но пък беше фантастично вкусно и най-интересното е, че си остана все така фантастично вкусно и на третия ден, което обикновено не се случва.
Вчера пък си направих една разкошотийна тиква. Понеже у нас само аз ям такова животно, а много обичам, обикновено по това време на година – около тиквенден – си купувам веднъж, правя една тава, излапвам я с кеф, струва ми се недостатъчно, купувам втори път, озорвам се с втората тава и така ми държи влага до следващата есен. Сега беше първата партида за сезона и си я направих с много лакоми очи и точене на лиги. Сварих нарязаната тиква (всеки път изпадам в дилема дали трябва да се вари предварително, но за всеки случай го правя), сипах я в тавата, залях я със смес от литър прясно мляко, захар и пет разбити яйца, облагородени с канела, ванилия, млени бадеми и сушени плодове каквито имах – сини сливи, кайсии, грозде, ананас и нещо дето не личеше какво е било. След като се опече, изчезна от лицето на земята за по-малко време, от колкото би имал Стас да дойде от тях до нас ):) (~~)
Другия път е крайно време да напиша нещо за бъркочите за пиене, които сътворявам.
[wp:svejo-net]
Прекалено много започнах да пиша в блога ти.Хората ще си помислят,че имаме общ блог-на двама човека.Е,чак пък хора е силно казано.Едно дърво и една гарга-идеална съвместимост.
В старея магъоснически алманах има една рецепта за прасе с ориз.Преписвам ти я:
1.1.5кг.прасе,нарязано се запържва,като за друсан кебап.Миг преди да е станало се късчетата се вадят.
2.В нагорещената смес се сипват нарязаните зеленчуци/морков,чушка,лук,гъби/.Прибавя се булъонче.Миг преди да се запържат зеленчуците се прибавя….
3.Около 200гр ориз/предпочитам Ънкъл Бенс/.Ориза трябва да е предварително полусварен и отцеден.
4.Миг преди да се е запържил ориза с бъркате,прасето се връща обратно в адската смес.Оставя се под похлупак
Целия номер се състои в това всичко да е в състояние“миг преди да е станало“,за да могат вкусовете да се смесят.И още нещо-кило и половина прасе и 200гр.ориз,а не кризисния модел-обратното съотношение.
За следващите две твърдения съм лаконичен и категоричен:1.Тикви не ям,така че дано да ти откраднат тиквата.2.Забъркани,разбъркати,объркани,побъркани и всякакви Ъркани питиета не пия.Справка-Преславски-него вече го отказах от тях.
РР:Ще направя твоята свинска рецепта и ако не става пеш до Варна ще дойда с тенджерата да ти я изсипя на перата.
Преди да прочета, че снимката се отнася за тиквен десерт, направо се изумих как от гореизредените подправки и продукти се е получило толкова апетитино изглеждащ продукт 🙂
А парчето ми прилича на мусака 😉
като изключим, че е тиква и че има сушени плодове е супер 🙂
та не разбрах аз, ти като идваш насам какво сготвено вкусно нещо ще ни донесеш??
маг буратино, че и останалите тиквомразци – защо си мислите, че и да обичахате тиква, бих ви оставила? аз и на тия дето обичат не дадох, че на вас ли 😈 пък и никой не ви кара да правите от моите манджи, че и да ми ги сипвате във врата. не заслужавате нищо да нося като ходя някъде! 😛
миленка, ей за тва не обичам да си снимам манджите, щото на нищо не приличат. или в най-добрия случай приличат на нещо, ама друго :))
Тръгваме към Варна/точка/
Тенджерата в лявата ръка/точка/
Движим се бавно,прасето с три крака/точка/
При нужда от спешна връзка,телефона ми непроменен-160/точка/
Завинаги нетвой/точка/
:))))))))
Можеш да опишеш как се прави мартини и какви са последиците от него!!!
Ох, и моите гозби все в тази гама ги докарвам. И все нещо им забравям. Интересното е, че всеки път забравеното е различно, но са вкусни бе, не знам как става. Те измъчените манджи, каквито са моите, най се услаждат после 🙂
Сега отивам да сготвя нещичко 🙂
Поздрави!
Завиждам на мъжо ти – за здравия стомах. И нерви.
Шафрана, понеже оригиналния е ултра скъп, а и се слага връхче от игла в манджата – се замсетва по пазарите с Куркума – евтина алтернатива, не така ароматна, не така мека, не така… шафранена, но става. Бял ориз със стафиди + щипка куркума и … цвета е приятно жълт, а не кафяв. А ако знаеш и как да приготвиш ориза правилно – ще избиеш рибата, свинете и всички агнета. Аз съм почитател на вкусните, но и добре изглеждащи манджи. Повърнато на глед – всеки може да приготви, а моят син беше дълго време специалист точно на такива произведения 🙂