Зимата е шантава и е всичко друго, но не и студена (особено сега, по Коледа и Нова година), но на мен ми е кеф да си представям, че навън е минус много, а аз не мога да изляза заради преспите сняг, така че си стоя на топло и уютно пред камината (поне камина да имах!). Та бездействайки, докато блажено храносмилам снощната мегавечеря, реших, че ми се пие нещо мнооого специално. И си го измислих.
Вдъхнових се от ацтеките. Тия дни някъде четох или гледах пак за тяхната шоколадова напитка, която всъщност е била подправена с какво ли не, включително и люто. И така награбих подправките и взех да си избирам. В крайна сметка се получи така:
-
какао (според каквото има в къщи – в случая подсладено, нескуик. Не съм му особен фен, но напоследък нещо не намирам хубаво какао по магазините).
-
мляко (поради липса, сложих две сухи сметани за кафе и вода).
-
коняк (колкото ви се иска, аз сложих някъде между 50 и 100 мл, но пък общото количество течност на финала е около 330 мл). Предполагам, че ще му върви и ром, друг път ще пробвам задължително.
-
подправки. Тук изпаднах в известно размишление. Сложих по една малка щипка канела, кориандър, настъргани индийско орехче и джинджифил. Обърнах орталъка да намеря нещо люто из къщи и единственото бяха печени люти мариновани чушки, които явно не ставаха за целта и някакво сосче тип „лютко“ – далееееечен беден български роднина на табаското. Бях готова да се пробвам с него, но в последния момент ми лъхна на чесън и добре, че се отказах. Разчитах на лютивостта на джинджифила. И се получи донякъде, да ви кажа. Човек, който като мен не яде люто, би усетил леекото парване. Вероятно с настърган пресен, а не сушен, джинджифил ефектът ще е още по-силен. И може би другия път ще сложа малко ванилия от шушулка.
-
захар, да не забравя. Захар слагам на всичко. В индустриални количества.
Сега, ако беше предварително обмислено, щях да го изпипам повече. Щях да си намеря хубаво натурално какао и да сваря всичко описано по-горе на котлона. А вместо това го минах за минута и половина през микровълновата. И щом така стана страхотно, представям си иначе.
Не знам дали открих топлата вода с тази измишльотина, но си я изобретих напълно импулсивно и съм страшно доволна от резултата. Ако някой се престраши да го опита, да каже как е 😀
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Или никой не се е престрашил или патоанатомите са много мълчаливи копилета…
Ацтеките сигурно са имали в хладилника пресен джинджифил (южноамерикански – оригиналдъ), също и ванила – или поне естествен заместител, на който всъщност е кръстена ванилията :). Ааа, и конячето им е било поне XO…
хаха, ами не съм търсила техните рецепти, казах, че импровизирах с каквото ми хареса. от тях взех само идеята, че какаото може да се пие не само с какао. ако ще правим геокулинарен анализ… нищо ново не можеш да ми кажеш 😉
уважаема Гарге,
това, което си приготвила почти на 100% се приближава до т. нар. Масала(известна още и като Хималайски чай). ако те интересува все още мога да ти споделя рецептата, която е наистина прекрасна за студено време. (само коняка не влиза в нея, но пък никой не пречи на въображението) :))
оооо, давай! а конякът е опционален – и като присъствие, и като количество 😈
продукти, които ти трябват:
1 л. прясно мляко
1 л. вода
2 пакетчета черен чай (по избор може и да е с някакъв аромат – аз съм фен на Айриш Крийм-а)
3-4 зърна кардамон
1 не много голям корен от джинджифил
2-3 парченца карамфил (продават го пакетиран дори и във Фантастико)
2-3 щипки индийско орехче (аз до сега съм намирала само на прах, ако намериш на парчета – не прекалявай 🙂 )
(може да сложиш допълнително неща като парченца настърган кокос – не от пакетирания, а от кокосов орех, или пък кора от портокал – ако обичаш)
канела
кафява захар или мед
приготовление:
слагаш водата на печката, като междувременно настъргваш джинджифила (количеството джинджифил зависи от степента на пикантност, която искаш, щото си е лютичък – поне за мен). слагаш джинджифила в още незаврялата вода. след като заври вариш десет минути.
междувременно счукваш кардамона (най-лесно ще ти е с лъжица примерно, като го завиеш в салфетка – за да не ти бягат зрънцата). след като си варила 10 мин. джинджифила, слагаш счукания кардамон – също за десет минути. така последователно през 10 мин. добавяш останалите продукти – индийско орехче и черен чай. след като вариш сместа с черния чай десет минути го махаш от котлона и го оставяш да изстине.
изстиналата смес я прецеждаш.
слагаш млякото в по-дълбока тенджера и към него добавяш прецедената смес. оставяш да заври и е готово.
подслаждаш с мед или кафява захар (определено е по-вкусно от бялата) и поръсваш с канела.
малко е дълго приготовлението, ама си заслужава.
има опция да сложиш всичките продукти на веднъж и да вариш 20тина минути, но не се получава същото.
надявам се, ще останеш доволна :))
ха! че то направо си ме е влечало към индия, пък аз се забих у мексико! защото втория път като правих от това горното какао, сложих и карамфил и замених бялата с кафява захар, а за кардамома му хвърлих голямо чудене, но накрая се отказах от него.
колкото до индийския орех – имам си цели орехчета, виждат се и на снимките, заедно с джинджифила.
а с настърган от ореха пресен кокос правих оня ден пъстърва и после и пиле с ориз. ама стана толкова изчанчено (на пък вкусно!), че ме досрамя да го напиша 😳
мерси за рецептата, ще го пробвам тоя чай!
пиле с ориз с кокос? яла съм ливански ориз с канела и беше прекрасно, ама с кокос.. хм.. някак ми звучи като мляко с ориз :))) ама то човек докато не пробва няма как да знае, нали 🙂
а, забравих да ти кажа, че ако не можеш да намериш джинджифил (щото и това се случва понякога) можеш да стриеш няколко зърна бял пипер, с които да заместиш джинджифила. ама е задължително да не ена прах от тези пакетираните, а да е на зърна 🙂
Eй тук още една идея:
http://www.bonapeti.bg/index.php?recepta=10&id=651&cat=146&subcat=209
🙂
eх, сега ми се доядоха и чурос!
направих чая. е, пак имаше доза импровизация, но спазих начина на варене – през 10 мин, една по една подправките. и звезден анасон сложих 😀 и кво ли не всъщност. най-интересното е, че съвсем не стана накъртващо на подправки, а напротив, много меко и приятно. дори на мъжо му хареса, на него му отсипах преди да сложа канелата, че не обича.
а другия път е ред на греяно червено вино с подправки. няма какво да го описвам, те подправките са почти същите пак :))
Греяното червено вино направо го свари с разни плодове по избор (предимно ябълки), добави подправките и получаваш чудесен грог :))
така де, грог исках да напиша, все му забравям заглавието. въпросните подправки, ябълки и парчета портокал също, става чудно!
както вали снежец днес… пасва си. за стопа вдругиден ще взема да си забъркам един термос за из път 😈
я да си напиша аз тука рецептата, да са на едно място :))
около 300-400мл червено вино, към 50-60 мл коняк, ябълков натурален сок (в оригиналните рецепти е сайдер ама къде да го търся) – горе-долу колкото е виното, 2-3 с.л. кафява захар, една малка ябълка на четвъртинки, 1-2 пръчки канела, по няколко шушулки кардамон и карамфил, бих сложила и няколко резена портокал, ама се оказа, че нямаме. настъргах и малко джинджифил. всичко в един метален съд и на котлона, на бавен огън. готово е като започне да вдига пара, не се оставя да заври. http://image52.webshots.com/752/0/24/25/2461024250082016775aWntGG_fs.jpg
всъщност не е грог, грогът е чай с ром и разни екстри. това имаше друго име… 😕