Най-накрая се преборих с разните му там галерии и грипове, дето ми късат нервите от два дни и мога да разкажа за третия и последен фестивален ден, втори за нас. По няколко причини се отказахме от палатката, така че отново пътувахме до Каварна. Трябва да спомена, че тази година има най-малко хора, в сравнение с предишните три, в които съм присъствала, а по думите на мъжо – и когато ме е нямало, пак са били повече. А бе, най-малко хора евър. Никога до сега не съм виждала центъра на Каварна толкова празен по време на какъвто и да е метъл концерт в града, дори и извън фестивалите. Кризата яко е ударила и по местните, и по приходящите, като за вторите не без значение е и това, че джобовете им бяха изтръскани още на концертите на големите AC-та, DC-та, Четворки и т.н.
Феновете. Голям зор за тях, ама има защо. Феновете все едно бяха дошли с машина на времето, извадени от късните 80-те на миналия век. Ластични дънки, високи бели маратонки, дънкови елечета, обшити плътно с кръпки на различни групи и пирамидки и разбира се – дълги гриви за куфеене. Другото, което ми се наби на очи беше присъствието на много, ама много много дебели хора – и мъже, и жени. Може би за пръв път на едно място виждам толкова много, ще кажеш, че съм се озовала за момент в „Америка“. Интересно, че предния ден бяха повече от последния. Снимала съм съвсем малка представителна извадка, колкото да придобиете атмосфера. Не липсваха и разни други интересни образи: надъхани хлапета, оборудвани с чисто нови камуфлажчета и лъскави кубинки, мъже в поли, мъже с аркади още след първото пого, хора с шантави прически, хора с шантави обувки, нагледах се на татуировки секакви, включително и такива, правени с маркер, а върхът беше един тип, който явно беше изтърван от концерт на отново нашумелия напоследък Веселин Маринов. Беше се изтупал и двата дни с бяла ризка и бяло панталонче, бели чехли и за капак – бял френски педикюр! Чий го диреше на стадиона така и не се разбра, но имаше гривна за концертите и трите дни. За нефалиралите смелчаци имаше и скокове с бънджи от 50-метров кран. Докато само стоях и подсмърчах отстрани, разни бъзльовци се връщаха по бавния и евтин начин на земята. Животът е несправедлив!
(Инструкция за употреба на галерията – ако натиснете [Преглед с PicLens] може да гледате слайдшоу, което може да се разпъне и на цял екран, но единственият му кусур е, че интерполира снимките толкова идиотски, че качеството им се сговнява и се виждат на квадратчета като игра за DOS. Колкото до снимките от албумите, ако дадете втора страница на единия, то всички останали албуми също отгръщат на втората си страница. така че по-добре разглеждайте всичките първи страници, после всички втори и т.н.)
Дочакахме и музиката. Voivod, с чието творчество ме запозна мъжо още преди 10 години и като цяло са в графата на групите, на които симпатизирам, се представиха повече от блестящо. Отвсякъде личеше, че им прави голям кеф да свирят и се раздадоха на max, макар че безмилостното слънце буквално ги топеше. Прогресив трашът се оказа съвсем не лош и със сигурност по-добър от прогресив метъла, който слушах миналата година. На финала докато другите раздадваха целувки, усмивки и прегръдки, Блеки без да му мисли много се метна в публиката, където навири краката и след малко потъна безследно. Минути по-късно се добрах до автографи върху билетите от другите трима, но Блеки много съмнително още отсъстваше.
Докато още се радвахме на топлите подписи, на сцената се качи бледото копие на Judas Priest. Само дето Primal Fear са на светлинни години от очевидните си идоли и Ралф Шийпърс не е Роб Халфорд, колкото и да се опитва да бъде. То бяха пози, то бяха имитации, то дрешки като на Халфорд, то „прическа“ като неговата, то врещене в микрофона, то… пълна пародия! Оказа се, че тая група явно има една свястна песен и аз съм уцелила точно нея да пусна тук. Поне използвахме да посетим набързо някое и друго заведение без да чакаме на опашка. Ура, свършиха!
За мен този ден беше посветен на канадския метъл. И Voivod, и Annihilator се представиха просто чудесно и свириха с голям хъс. А и вече съм пристрастна, откак краката ми се подкосиха пред невероятно хипнотизиращия поглед на синеокия Дейв Падън, така че не се учудвайте колко много снимки има на него. А и рендосва здраво хлапето, не се майтапи (леле, сега проверих, че то „хлапето“ се оказа по-голямо от мен!). Дано човекът-анихилатор Джеф Уотърс не го смени скоро. Самият той пък беше всичко друго, но не и статичен – не спря да прави чупки в кръста, както и на някои други неподозирани места. Кулминацията беше, когато за хита на групата на сцената заедно с тях изневиделица се появи Шмиър от Destruction. Не знам до колко е било по предварителен сценарий, но май мернах изненада в очите на моя нов любимец. Ако не друго, поне добре го изиграха. А отстрани Бернеман от Содом снимаше, отново ухилен до ушите.
И за финал – така чаканото ново шоу на Accept. Ново, ново – добре забравено старо. Като че ли никога не е бил онзи последен, финален, заключителен во век и веков за цялата кариера на групата концерт. Като махнем двете песни от предстоящия албум с новия вокал Марк Торнило, останалото си беше мот-а-мо като преди 5 години, на същия този стадион. Е, липсваше Удо и тази липса беше доста осезателна. Торнило беше просто още един имитатор. Вярно, добре справящ се, но имитатор. Добре, че беше онзи нечовек, киборгът Волф Хофман, който на всеки пет акорда получаваше по един малък оргазъм, а на всеки 15 – по един голям. Този гологлав гигант се гърчеше и кълчеше като гумена кукла, но пък солата му отново бяха перфектни. Бих казала, че Аксепт бяха на бързи обороти през цялото време, но въпреки това някак си успяха да загубят публиката. Макар че започнаха с летящ старт с „Metal Heart„, в един момент тя просто заспа. При призивите за вдигнати ръце или аплаузи, повечето наистина се отзоваваха, но някак вяло, колкото да не е без хич. Събудихме се чак на последния бис, след което всичко свърши.
Това ми е трети по ред концерт с 4 големи групи в един ден и мога съвсем отговорно да заявя, че идва множко. Три групи да, но при четвъртата градусът вече осезателно спада. Хората се изтощават и физически, и емоционално. Наистина звучи примамливо с един удар да отстреляш Голямата четворка или Светата троица на траша, но на практика като не успееш да им се насладиш качествено – кому е нужно? Въпреки това, като цяло съм доволна от тазгодишния Рок фестивал в Каварна. Слабата посещаемост само спомогна за инсталирането ми на по-добри и предни позциции и ръстът ми не беше чак толкова голям негатив. Нека все такива групи идват, пък ако ще и на ушенце да ми свирят
Това са някои от групите, на чиито концерти съм била (понякога и по повече от веднъж), на останалите не съм намерила ленти
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Много ми харесват твоите репортажи! Благодаря!
Според мен, причината за слабата посещаемост не е кризата, а това, че групите са стари. преди 10-20 години само си мечтаехме за някакви метъл групи да дойдат на концерт у нас и бяхме готови да дадем мило и драго, за да ги видим. Днес вече сме видели много. Всяка година у нас се провеждат фестивали и идват много качествени групи. И хората вече искат нещо повече, нещо по-добро, нещо по-модерно. А не пенсионери, извадени от нафталина.
Не искам да обидя групите, които са свирили, или пък твоите вкусове. Просто смятам, че Цонко и компания трябва да се ориентират към по-актуални групи, ако искат да мотивират феновете да бият 1000 километра път до Каварна и обратно.
и аз благодаря!
не мисля, че (само) това е причината. предишните години също свириха стари групи, но посещаемостта беше доста по-голяма. а в софия, където три дни най-големият стадион беше пълен, да не би да свириха по-нови? ас/dc?! заклети фенове винаги ще има и то не малко. просто селският фест тази година имаше нещастието да се проведе след софийския и остана леко встрани – и географски, и като предложени групи. но както казах – мен това ме устройва
а кризата беше ударила и в самия град – половината помещения за магазини и заведения стояха празни (както е и в много други градове, за жалост), от което изглеждаше още по-пусто.
ха ха, тоя, беличкият, всъщност се оказа някакъв румънец. купил си билет, щото му се видяло (забележи!!!) много евтино.
а точно до мен имаше един младеж, видима възраст около 16г., с ярко синя тениска, шарени маратонки, модерна футболистка прическа и полу женски очила, които му закриваха по-голямата част от лицето. куфееше на Праймъл фиър. странна работа.
а малкото лапе сигурно целия стадион се е изредил да го снима. но пък имаше още едно (ама смотаният ми мъж нещо смота снимките) русо, дългокосо ангече, което на Дистръкшън се справяше по-добре с хореографията от вокала..
ама бива ли така да храниш Праймъл фиър бре, жена?
и аз видях на тва лапе много снимки, ама кво да направя като си плачеше за още? важното е, че има приемственост
а за праймъл фиър – ми… кво да направя, като не ме грабнаха. а и това, което видях на сцената беше много пресилено и неискрено.
Искам да цитирам поста ти в седмичния блог дайджест, който пиша и бих искал да използвам някоя снимка за илюстрация. Чии са снимките? Мога ли да използвам някоя от тях, като цитирам източника?
разгледах, идеята на дайджеста не е лоша, нямам нищо против. снимките са мои, може да използваш някои като цитираш, благодаря, че попита.
Благодаря! Ето линк към тазседмичния блог дайджест.