Златна треска

„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати! 

Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. В джоба си имат металотърсач, на врата им виси лупа, с която се справят с преценката на вещи и карати по-добре от оценителите на „Кристи’с“, а опитното им око може да прочете номерата на кредитните карти в портфейла на мъжа, даже ако той още е в джоба на  панталона му. Много е спорно дали са умни или глупави, но със сигурност нямат морални, а често пъти и никакви други задръжки. Другият спорен въпрос е дали могат да бъдат наречени високоплатени и временно относително моногамни проститутки. Според мен – могат.

Чувала съм за такива жени. Слава богу, не познавам отблизо нито една. Не мисля, че бих издържала да стоя в една стая с такава. Яд ме е на тях (да не се бърка със завист!), защото са опетнили и без това не особено доброто име на жените. До сега бяхме само кисели, взискателни, неразгадаеми, в перманентен ПМС, вечно недоволни, мърморещи, фригидни, курви и т.н., но да ни се лепне и етикета „материалистки“ вече ми идва в повече. Не веднъж съм чувала изненадана реплика от мъж, който ме познава отскоро – „Ха, не предполагах, че все още има жени, които да не гонят само материалното!“ Е ми, има! Може да не са останали много, но има.

Някои (от тях) ще кажат – криза е, трябва да се живее някак, да се подсигури бъдещето… Да, това е един сравнително бърз и определено лесен начин да живееш добре. Колкото до бъдещето – не знам, ако успеят да „удушат“ някого и да му надянат брачните окови – тогава да. Но в противен случай реката от пари пресъхва с раздялата. Разбира се, не могат всички да са (като) фолк певачки, които да прилапват временни футболни звезди и новобогаташки синчета. Златотърсачки има и на по-ниските нива, дебнещи за някое младо босче на собствена фирма, каращо прилично нов баварец или мерджана на татко. Но нали покрай сухото гори и мокрото, може да случат и на някой прошляк, дал последните си пари за тунинговането на голф-а си, взел гъзарския си телефон на лизинг и закичен с ланците, дето мама и татко са му ги подарили за абитуриентския бал.

Не е много сигурно кое се е появило първо – яйцето или кокошката. Нагледах се няколко години на хлапета – пикльовци на по 16-18 години – чието мото в живота беше – от студ умри, гъзар бъди! За тях нищо друго освен обвивката нямаше значение – колко му струвало якето, кви му били маратонките, колко му тежало златото, колко му е скъпа новата татуировка, да не говорим, че с гсм-ите си сигурно можеха да изстрелват ракети. Та, щом мъжете се приготвят така – какво очакват, да хванат Пепеляшка? Естествено, че ще им се лепне първата пиявица, в чието полезрение влязат. И после – жените били меркантилни!

Липсата на ценностна система и морални задръжки ме покъртва най-много, да си призная. Това, че мъжете са готови да купят всичко, което блести, макар че повечето пъти то не е злато, в замяна на едното чукане и малко спорна репутация, а жените са готови да се продадат с лека ръка за няколкото кафета, нов маникюр и малко пържене в солариум. А най-много се потрисам, че такива хора се размножават и произвеждат свои умалени, но по-усъвършенствани в занаята копия.

Накъде върви светът? Плаша се…

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!