За пиене (на чай)*

Даването, а и приемането на бакшиши е национална особеност, както всички вероятно знаем. В Западна Европа е включен в сметката и няма как да избягате от него, в Китай е забранен със закон, а в Япония най-много да ви резнат главата, ако оскърбите някого, давайки му бакшиш. Няма универсални порядки, свързани с бакшишите, но има поне някакви най-често срещани случаи. У нас е нормално да се дадат 5-10 % от стойността на услугата, от която сме останали доволни. Но! Даването на бакшиш е абсолютно доброволен акт, породен от удовлетворението на клиента и размерът му зависи от степента на същото това удовлетворение.

Като всяка хубава работа обаче, у нас и тази е окепазена. Или клиентите са циции, които никога, на никого и за нищо не дават бакшиш, или предоставящите услуги най-нагло и безцеремонно си го вземат сами, а колко точно – по тяхно усмотрение. За мен, както винаги, най-добра е златната среда – даваш, когато си доволен и колкото е прието или повече. Ще ми се да вярвам, че и осигуряващите услугата мислят по същия начин (което едва ли е така), за да имат стимул да се стараят повече от една страна, и за да не ме е страх, че следващият път ще ми плюят в супата, от друга. Правилно ли е обаче, собствениците да карат персонала да разчита на тези несигурни пари? В не малко заведения у нас, твърдата заплата е малка, но към нея се включва бакшишът. Какво ще стане, ако се заредят една камара клиенти, за които е нормално да не дават или да дават символичен бакшиш? В Португалия например е прието да се дава до 1-2 евро, независимо от сумата на сметката. Това често пъти е далеч под 5-те процента, да не говорим за 10. Но те са си циции, за рожден ден колегите се черпят по едно кафе и ако някой купи към него и кексче, го гледат накриво От друга страна, бакшишът си е жив стимул за повече и по-добра работа. Или съм наивна, а?

Откривам и други разлики между нашата и другите страни. Другаде е прието бакшиши да се дават само в места за хранене и евентуално, спане. Тук обаче захранваме и момчетата на бензиностанцията, фризьорките, миячите на коли, че дори и касиерките по магазините, като умишлено не си прибираме рестото. Това обаче не води ли до едно разглезване и свикване персоналът да не си върши добре работата, ако не бъде извънредно финансово стимулиран? И въобще, защо трябва да се дават допълнително пари за услуга, която така и така заплащаме и за която те така и така получават заплата? Аз, понеже съм крайно неориентирана по отношение на това къде какво е прието, такива нерегламентирани взаимоотношения много ме изнервят. Никога не знам трябва ли и колко да давам, и без това едва се научих как да се оправям по заведенията. Вие от кои сте – ларж, колкото е прието или какви пет лева?!

* от френски (pourboire – за пиене) и руски (на чай – за чай).

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!