Californication

или как Ханк Муди се оказа по-интересен и не само от агент Мълдър.

(Дойде редът и на kathryn да изпълни нейната част от сделката, като гледа филм с лист и химикал в ръка Днес тя ми гостува, за да разкаже за Californication.)

Преди време стана дума, че Гаргата сключила сделка с дявола. Дявол или не, но и от мен се очакваше да изпълня своята част. За компенсация на изразходваното нейно време и последвалото ѝ пристрастяване към Голямата /полигамна/ любов, аз трябваше да дам моя фунт плът или част от времето си и да поема риска да бъда „калифорнизирана“.

Историята накратко: Писателят Ханк Муди / кой да вярва, че David Duchovny може да е така секси!/, пожънал успех с искрената си до циничност книга живее не в любимия си, чист и изискан Ню Йорк, а в меката на киното, бикините, силиконовите цици и порното или иначе казано Лос Анжелос, Калифорния. Причината е филмирането на страхотната му книга.

Цената на успеха, известността и преминаването от хартията, към филмовата лента е, че филмът е неочаквана боза /главният герой използва доста по-силни думи по въпроса/, която очаквано всички, с изключение на Ханк, харесват. В добавка, жената, в която е влюбен, с която е живял и която е майка на дъщеря му, го е напуснала и се е обзавела със стабилен, отговорен и безобразно богат проекто-съпруг, а същата тази дъщеря е объркана и недоволна.

След тежките удари на жестоката съдба нашият хубавец тотално е изгубил вдъхновението си и не може да напише и телеграма. Това вдъхновение той издирва упорито и съвестно на дъното на множество малки бутилчици с алкохол, между циците и краката на знайни и незнайни девойки, а понякога и на единия край на ония малки тръбички, с които се смърка кока. В следствие на непрестанните търсения и както може да се очаква, Муди се забърква в преебани, недоебани, нито едното от двете, но затова пък тотално омазани ситуации, след които даже не смееш да си помислиш: “ На тоя какво ли още може да му се случи?“, защото току-виж сценаристите са се сетили преди теб и любимия ти герой още по-дълбоко да нагази в лайната.

Особено много ми хареса:

1. моментът съвсем в началото на първи сезон, дали не беше и първи епизод, когато Ханк „сгъна“ тъпака с телефона в киното. Чак аз се почувствах отмъстена.

2. закачката с разни звезди. Все пак това е Калифорния. Няколко пъти беше споменат Джони Деп, мярна се Крис Корнел, а Дарил Хана беше сравнена с русалка.

Хареса ми репликата на Керъл, към дъщеря ѝ: “ Харесвам баща ти. Не по начина, по който харесваме Джони Деп, но…“ Как добре я разбирам.

3. че героите във филма по книгата на Ханк са пресъздадени от Том Круз и благоверната му. Леко се прокрадва идеята, че те имат не малък принос за обозяване на произведението на Муди.

4. френският булдог в първия сезон. Оооооо!!!! И защо кучето изчезна без следа във втория?! Вероятно се е изпарило из редовете на сценария.

5. че всички са масово, абсолютно и не на едно място татуирани.

6. репликата: „…while I’m down there, it might be nice to see a hint of pubis. I’m not talking about a huge’70s playboy bush or anything, just something that reminds me that I’m performing cunnilingus on an adult…“ /Посвещавам я на Гаргата/

В последствие стана ясно, че повечето американки явно са космати, а на повечето американци това им харесва. Питам се, те ли са зле или аз изоставам и хипарията се връща на мода?

7. Ханк по сако и боксерки.

8. пръстен на палеца на Ханк!

9. задникът на Ханк! /май с това трябваше да започна/

10. свободното общуване. И нямам предвид разговор. Харесвам и изповядвам идеята, че половият орган и сексуалността на човека са единствено негова собственост и избор и никой друг няма право да ги окупира или да налага какъвто и да е режим на въздържание. 

11. израза “ after sex sadness“

Никак, ама никак не ми хареса:

1. дебилското заглавие. Че преводачите по торент тракерите са с обща култура, колкото на моето куче, е ясно вече на всички. Обаче превод от страна на който там отговаря за преводите на HBO, на български “ Секс до дупка“?!? Стига, моля ви се!

То вярно секс има, колкото искаш, но същността е друга, същността и идеята и „калифорнизирането“, ама кой да мисли. А и казват, един секс в заглавието, продавал.

2. Карън – в ролята русата сопа Natascha McElhone. Не само, че не ми харесва, а още от първия сезон яко ме дразни. Усетих я, че е тъпо парче и не знае какво иска. Много вероятно да искаше тройка със сигурния си, но скучен годеник и неустоимата издънка Муди, но не ѝ стискаше. Когато във втория сезон сценаристите събраха неориентираната претенция с Ханк, силно се притесних, че ще трябва да спра да гледам. Добре, че нашият човек, верен на себе си, се озова с лице между краката на непозната мацка, та нещата да си дойдат на мястото и отново да станат интересни.

3. 16 годишната кучка-социопат. В някои моменти ми идваше да ѝ опъна два яки шамара. Нищо, че е на 16 и не е тя виновна.

4. субтитрите, за кой ли път. Знам, че сама съм си виновна и е крайно време да спре да ме мързи да мисля и да гледам сериалите без тоновете глупости, които „ентусиастите“ преводачи могат да натворят. И все пак, някой трябва да обясни на Travis и Raceman, които са превеждали втори епизод на първи сезон, че „сциентолог“ е нещо доста различно от учен, а „снъф“ е нещо много по-неприятно от смрадлив /това бе в нечий друг превод, но не си направих труда да запомня чий/.

В заключение:

От постера по-долу (вдясно) оставам с впечатлението, че писателят Муди ще се преквалифицира в професора Муди. Майко мила, не ми се мисли, какви ли ще ги забърка тогава. 

[wp:svejo-net]