От няколко месеца пак съм почнала много да мисля, въпреки, че историята сочи, че това до нищо хубаво не води. До сега, колкото пъти съм се замисляла по-сериозно, толкова пъти се скапва това, за което мисля. И сега така стана, разбира се. Само дето продължих да мисля и след края. И мисля, че го измислих! Късно е вече, но все пак носи някакво удовлетворение.
Чували сте за кифлите, предполагам. Не за онези с пълнеж от мармалад или шоколад, поръсени със захар, а за другите – с големите изкуствени коси, големите изкуствени усти, големите изкуствени гърди и големите грозни очила. Същите, които са като извадени от евтин порнофилм, съвсем еднакви и все пак една от друга по-смешни и гротескни. Те искрят, лъщят, светят и блещукат на най-невероятни места. Тъжното е, че там някъде отдолу, някои от тях дори са красиви, но успешно са го замаскирали.
Но да си кифла не е само външен имидж. То опира и до душевност. Сега, тя може да е една такава плитка и крайно неосъзната душевност, но я има и тя определено се различава от душевността на останалите хора. Всъщност, почти съм сигурна, че ако притежателят ú разбере за съществуването ú, ще се опита да се отърве по най-бързия начин от този странен израстък.
Тези последните особености на кифленската същност водят до извода, че кифлата не е задължително да бъде дискриминирана по полов признак, просто мъжките кифли (кифльовци или курусани), са с по-слабо изразени външни белези. Към тях може да причислим задушлив аромат на скъп парфюм, бръснати видими и невидими части от тялото, анаболна мускулна маса, придаваща характерен квадратен облик, походка тип „светът е мой, а вие сте плебеи“ и прекалено внимание към цената на дрешките и прическата.
Нека поговорим малко за манталитета на кифлите. Парите и най-вече тяхното харчене, са движещата сила на тези създания с тестен мозък. Обикновено кифлите и кифльовците не разполагат с внушителни суми, но държат да изглежда, все едно ги имат. За това харчат редовно в МОЛ-а, в лъскавите, но посредствени магазини от рода на Terranova, NewYorker, Pull and Bear, Bershka, Peek&Cloppenburg… Всъщност, много е важно възможно повече хора да ги видят, че са в МОЛ-а и че се мотаят из въпросните магазини. Пък накрая може просто да си излязат с преоценен колан за 5 лв. Ходят и по лъскави, претенциозни клубове, където да си развеят оная работа, женските – надявайки се да срещнат своя мечтан чичко-паричко или поне някой да ги черпи, а мъжките – някоя да им върже за тази нощ. А за да разберат още повече хора за това, задължително се тагват във фейсбук през iPhone. Айфонът всъщност, е задължителен атрибут на всеки уважаващ себе си кифлен субект. Горко на тези, които могат да си позволят само някой по-смотан смартфон.
И тук стигаме до следващия съществен етап от бита на кифлите. Споменахме, че парите са ключов елемент, ето защо при тяхната липса кифлите са готови на почти всичко, само и само да се сдобият с тях или еквивалента им в безсмислено скъпи вещи. Като започнем от долнопробните женски кифли с ниски или почти никакви доходи и ниски или почти никакви задръжки, които са готови да правят свирки в кенефите на клубовете, само и само да вържат някой наднормен, но платежоспособен чичко-любител на тестени изделия, минем през тийновете-доячи на родителски портфейли и стигнем до тези с редовни, но посредствени доходи, които съвсем лекомислено загърбват по-належащите плащания и трупат дългове, но пък се гъзареят с техно джаджи на изплащане, дрешки и псевдолуксозни почивки.
И нека си го кажем откровено – кифлите и кифльовците са тъпи. Имам предвид – екстремно тъпи, умствено. Те не просто не са чували за Салвадор Дали, например, ами и за доста по-елементарни неща, като столиците на Европа. Но пък знаят всички жълти клюки и разпознават логото на десетки марки какво ли не. За това им е добре, когато общуват със себеподобните си. С другите просто не знаят как да се справят. Мъжете кифлолюбци са свикнали да впечатляват, размахвайки скъпарски вещи и да решават всеки един проблем, възникнал с техните закусчици, с подхвърляне на малко кинти, с които си осигуряват спокойствието за известно време. И когато попаднат на някоя нормална жена, която не се впечатлява от всичко това, не се стреми да им угажда и да не им пречи, а вместо това преследва своите цели и желания, идва недоразумението. Точно по тази причина кифлите и нормалните не могат да съществуват в една и съща вселена. Понеже ние нормалните ядем кифлите на закуска.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Разпозналите се явно са гузни.
[wp:svejo-net]
Зла ли? Зла ли? Не си зла, направо си размахала бела.
Ся, с Бершка и Пул енд бер, малко ме застъпа, ама кой пък да знае, може и аз да нося малко мармалад в душата си. Но си болезнено права. Болезнено, като удар със същия тоя бел.
ако не ме бяха ядосали, вероятно щях да увия бела в найлон с балончета. но така се получи добре, мисля. а и удобството да въртиш бел, е че после пак с него направо изкопаваш дупката, в която да заровиш трупа…
и понеже снощи ми се щеше лекичко да политизирам статията, но не намерих търсената снимка, слагам я сега тук, а тя била част от клип, умопомрачителен, но много на място в контекста на горната статия. само обърнете внимание на топираните кифли с вафлена коричка отстрани! и се хванете здраво за нещо, ако ще пускате клипа.
Интересно, явно пак си набрала инерция 🙂 Обаче мисля си, че пропускаш нещо. И то е,че кифленето и курасанстването са форми на отчаянието.
Също както и тежкия грим, оскъдните модни дрешки, фалшивия смах, заучените фрази … Ако тези индивиди не намерят себеподобни те умират в самота. Поведението им е като един пресмъртен крясък, като вик за помощ… Странно но не изпитвам омраза към такива а съжаление. Тези хора са продукт на своето семейство, среда и време.В тях има някакъв страх от промяна да бъдат себеси, да се различават от тълпата и не им достига смелост. Тъжно е … Е не мога да им простя наглостта ама.. А някой от тях наистина са свестни но не им достига смелост да бъдат себе си и потъват в мармалада ( тука идва въпроса стиска ли ти да подадеш ръка на кифла, но това е друга тема ). Дай да не бъдем съдници да се концентрираме върху следобедното кафе 😉 И никаква политика ей – аман от протестиращи които не знаят за какво протестират и как да го постигнат !
каква ти липса на смелост, брат! това не са форми на отчаянието, а низши форми на живот, които дори не могат да осъзнаят какво са. няма как да говориш за смелост, като за целта трябва първо да се е появило желание за нещо, което не смеят да направят. а за да се появи такова желание, трябва да са достатъчно самоосъзнати. а те не са.
но си прав, че е тъжно.
Живеейки извън Родината, научих с голямо закъснение какво означава „кифла“. Май ги има навсякъде… но прочитайки написаното горе разбрах същността-:“ТЕСТЕН МОЗЪК“.
Преди няколко месеца за първи път се сблъсках с персона от женски род, която отговаря на това определение …и… бях потресена. Срамувах се вместо нея. Тази млада жена беше готова да търпи всичко, за да получи някакви подаръчета, да отиде в хубав хотел и т.н.БРРРРРРР, ужас, та да си дойдем на думата за ТЕСТЕНИТЕ МОЗЪЦИ.