Система по качеството или спокоен живот?

Онзи ден ме привика шефът. Не се случва често, не е и страшно повечето пъти, най-вече е скучно и досадно. Този път беше изключително скучно и невероятно досадно. Защото аз се явявах третият човек, който си чакаше реда, докато шефът и другият 3 /три!/ часа обсъждаха пред мен Системите за управление на качеството или иначе казано – ISO еди-какъв-си номер.

За сметка на това аз пък имах предостатъчно време да си блея размишлявайки – първо за това как се е разнищил в единия си край килимът, после изучих детайлно пукнатините в лака на мраморния плот на масата, дълго и продължително се чудих за какво са му на шефа не една, а две големи копирни машини, силно се възмущавах на ум как може да е такъв галош и климатикът му да бичи студено точно над широко отворения прозорец и що за простак трябва да си, че да си изхвърляш пепелника през въпросния прозорец. След като за около час приключих с всичко това и вече нямаше какво друго да правя, взех, че се заслушах в разговора.

Може би тук е мястото да се изфукам като вметна, че всъщност и аз имам тапия за вътрешен одитор на Системата. Никога не съм одитирала обаче, нямам и намерение някога да го правя (я аз да не се заричам, че да не ме накарат още в понеделник ). Мисълта ми е, че в общи линии не слушах патагонски, а ми беше що-годе ясно за какво се говори. Логиката на Системите теоретично я разбирам. Но на практика цялата тая работа ми се струва адски формална, безмислена, нефункционална и най-вече неприложима, поне за момента, в България. Дали защото още нямаме голям опит, дали защото ни мързи или не схващаме принципите, но практиката показва, че нещата не вървят по-гладко и лесно, когато е внедрена една такава Система. Не случайно тези, които са успели да се преборят с това чудо, се бият гордо в гърдите и само онези, които не знаят за какво става дума, могат да махнат леконравно с ръка.

А за какво именно става дума? За камари бумащина и бюрокрация. Не, не камари – тонове! Още повече, че у нас все още не сме навлезли стабилно в 21-ви век и не се доверяваме напълно на компютрите и повечето (да не казвам всичко), се дублира като информация на цифров и хартиен носител. В резултат се трупат едни планини с хартии, които никому не трябват, но заради Системата трябва да се пазят, всяко действие по работния процес се забавя с пъти, защото трябва да се документира, вкарват се нови и нови (недоволни от това) хора по веригата, забавя се времето, не се оскъпява крайния продукт, просто защото на никого не се плаща допълнително за допълнителната работа по Системата и т.н, и т.н…

Личното ми мнение е, че в крайна сметка резултатът е по-лош отколкото когато всеки си имаше маниер на работа, най-ефективен за него си, но на финала нещата се свършваха по-бързо, лесно и с по-малко мрънкащи служители от сега. Но друго си е шефът да се тупне в гръдния кош пред неговите шефове и да каже – ние сме сертифицирани по Системата за качество! А че от това работата е станала по-зле – кой го интересува?!