Кърти, чисти, извозва

Да си призная, това „извозва“ винаги ми е звучало малко прецакващо и незнайно защо – перверзно, а в съчетание с култовото фирмено заглавие „Терминатор“, пред очите ми се появява бате Арни, който оправя някоя скучаеща домакиня насред полуразрушената ѝ кухня, след което почиства след себе си и си заминава на фона на кървавия залез.

Моят майстор продължава да си прави оглушки, но и аз съм за бой, понеже не давам много зор. След консултация с Комисията за защита на потребителите, реших да го наклепам пред данъчните, че не ми е издал платежен документ. Да видим кога ще стигна и до там. До тогава обаче е твърде вероятно сама да си оправя проблема. Така става, като чакаме неволята да ни оправи бакиите.

Ето, и онзи ден – чакаме майстор за разни дребни ремонтчета из къщи, най-вече защото ни мързи да се заемем сами и ни е по-лесно да дадем някой лев, докато си клатим краката. Да, ама Мърфи явно е скучаел и се е заиграл малко, така че обстоятелствата се стекоха неприятно за майстора, а оттам и за нас. И така един ден казах „Баста!“ и запретнах ръкави.

Споменавала съм вече, че понаучих това-онова от разни бивши мъже в моя живот. Единият беше майстор. Истински, дето кърти, чисти, извозва, а после прави и някои други работи. Кучето не ставало месар с гледане, ама аз с гледане станах плочкаджия, жичкаджия, шпакловчик и какво ли не още. Така в строително-ремонтната си биография мога да се похваля с:

• лепене на тапети – първи опити направих още в ранна детска възраст, макар че тогава ми даваха предимно да стържа старите тапети от стената и да клепам лепилото по новите. Тук учителят ми е мама.
• боядисване и лакиране – имам подозрения, че нашите просто си намираха начин да се отърват от досадната работа, а накрая само ме забърсваха с парцал с кореселин.
• дупки пробиваме секакви – в малко по-връстна възраст се запознах отблизо и с бормашината. Експериментирах предимно когато бях сама в къщи, за да мога успешно да залича следите.
• там някъде започнах и да запоявам. Е, в началото защото ме кефеше да си правя топченца от калай. После когато започнах да си правя любителски електронни схеми със светодиоди за начинаещи. Стопих мокета на няколко места (тогава целият ми живот минаваше на пода), но не личеше много.
• режа с ножовка и трион, отскоро и със зеге. Каквото се налага. Първото ми успешно и полезно творение беше една тв антена от алуминиеви пръчки, по схема. Хващаше по-добре от купешките.
• с електричеството сме на „ти“ доста отдавна. *-:) Няколко пъти ме е тряскал тока още като дете, единия път защото бръкнах в сапунената пяна на полуавтоматичната пералня, а тя имала утечка. Друг път си лепнах ръката на една гола платка на адаптер, включен в контакта. Общо взето, бързо се уча от грешките си 8-X
• шлайфане и шкурене – като тийн, на когото му е скучно, от нямане какво да правя се хванах и с бормашина с накрайник за шкурка си изшлайфах стария дървен гардероб, след което го минах с черен байц и стана трепач!
• сглобяване и разглобяване на мебели – богат опит с кухненски шкафове и тапициране на дивани.
• преди 7-8 години се пробвах успешно и сложих окачен таван в банята. И тук беше с помощта на майка, и на двете ни беше за пръв път.
• след това (пак от неволя), се наложи да залепя плочките на стената в банята. Това го знаех само от гледане, но и то се получи, още не са паднали.
• стигаме до онзи ден, когато се наложи да прекарам нова част от ел. инсталацията – създадох нов контакт за гущерчетата и някои други дреболийки.
• трябваше и да го гипсирам, няма как. С шпакловката обаче ударих на камък, признавам си. Там мъжо се оказа неподозиран талант, който се справи много по-добре от мен, макар че за пръв път хващаше шпакла и гипс.

Ако много се напъна, може да се сетя и още нещо. Със сигурност това, с което не съм се пробвала е В и К, но то е мокро и миризливо и не ме кефи, дано не ми се наложи! Друго, с което трайно и неизменно търпя неуспех е лепенето на разни предмети – уж правя всичко както трябва, с подходящото за конкретния случай лепило, но не става и не става! Всичко ми се разлепя максимум до ден-два, дори и без някой да кихне в близост.

Като генерален извод мога да кажа, че неволята и странният избор на гаджета могат да научат човек на какво ли не! И ако някой ден закъсам, винаги ще може да си отворя строителна фирма B-) Ако ви стиска да ме наемете…

[wp:svejo-net] [twitter-button]