Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията.
Признавам, че направих 2-3 неуспешни опита да изгледам някое и друго предаване от Малкото голямо четене, но всеки път все едно се сблъсквах със стена от тъпотия. Филмчетата, направени за всяка книга бяха покъртително ужасни, безспорен образец на българското филмоправене. Освен безкрайно дълги мълчаливи паузи, отново се чуваха някакви мучащи, нечленоразделни звуци. Не си оправиха техниката тия хора, не си подбраха актьорите, не се научиха на ясно и разбираемо произношение! За сценарии и режисури съвсем ще замълча. Както и за анонса на „Емил от Льонебéрия„, правещ името на селото да звучи като измислена страна.
То така беше и със самото предаване – дори водещите (мъжкият от които беше докаран неизвестно защо с тениска с нещо като череп на терминатор), мънкаха нещо под носа си, какво остава за гостите, които, както вече казах, в повечето случаи не можеха да вържат и едно смислено изречение. Дори и да са имали някакви умни мисли, по никакъв начин не можаха да ги облекат в думи. И това са хора, извикани да защитават книги! Предполага се – интелигентни, начетени, с богати обща култура и език. Да бе! Всичко това направи двата часа на финалното предаване непреодолимо скучни и негледаеми.
От самото начало на класацията, когато видях първоначалния списък с предложени книги за избор, в мен се яви въпросът какви са критериите за „детска книга„. Защото присъстваха заглавия, които със сигурност не са детски, а е спорно до колко са дори юношески. Да, по закон, децата са деца до 18 годишна възраст, но ако си говорим за детска литература, мисля, че възрастовата граница трябваше да е по-ниска. На 18 г. човек отдавна вече би трябвало да чете книги за възрастни. Това, че бях трети клас, когато прочетох комедиите на Шекспир, не ги прави детски книжки, нали? Не може да сложиш в един кюп книги като „Дюн“ и „Приключенията на Пинокио„, „Тетрадката“ и „Приказки на Шарл Перо„, „Понеделник започва в събота“ и „Приключенията на Лукчо„… мога да продължа още дълго.
С риск овцемислещите да ме заплюят, ще кажа, че за мен дори „Алиса„, „Дон Кихот“ и особено „Малкият принц“ съвсем не са детски книги. Не познавам дете, което да ги е прочело, разбрало и харесало. И за да сме пó в крак с времето – „Здрач„?! Детска книга?! Сериозно?! Че и в топ 10?! Нашумяла, в резултат на агресивна рекламна кампания – да. С много фенове – да. Но достойнствата ѝ са под всякаква критика, колкото и зарибяващо и мозъкопромиващо да работи. Със сигурност мястото ѝ не е в тази десетка.
Специално място тук си заслужи и „Хари Потър“ – специално не защото е втора от най-добрите 10, а защото също не е съвсем детска. Особено томовете след първия. В този ред на мисли, колкото и да обожавам „Светът на диска„, смятам, че съвсем заслужено не попада дори в топ 100. Не всяко фентъзи непременно е за деца. Освен това, как да обявиш за класика книга, чието мастило още се размазва?
Това, което ми хареса все пак в цялата история, е класирането. Фактът, че поне този път фалшивият национализъм не победи и на чело не стои българска книга. Другият факт – че не е и някоя от нискокачествените, плод на скъпа реклама, книги като „Здрач“ или „Хари Потър“. Изненадана съм, че на финала нямаше нито една истински приключенска книга – за пирати или индианци, на Жул Верн или Карл Май… Явно са демоде, макар и класически. След гласуване с SMS-и, очевидно обхващащо само определена група хора, склонни към безсмислено пилеене на пари, на върха с мъка се озова „Пипи Дългото чорапче“ – класика, откъдето и да я погледнеш. Е, аз бях за „Емил от Льонеберя„, но карай. Трите книги в крайната класация само доказаха, че Астрид Линдгрен е една от най-великите детски писателки!
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
Не си направих труда да гледам предаванията. Явно не съм сгрешила. Това е пример, как от нещо, което може да изпълни цял живот, може да се направи друго, с което да не искаш да запълниш и час. После, що децата не четат…