И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.

Първи се появяват котките. Майка учи малкото си да не яде боклуци. Поне не такива, които са по-големи от него. То пискливо я вика, а тя му отвръща с гърлен мъркащ стон. Встрани от тях с нехайна походка преминава, уж незаинтересован, едър риж котарак. Не е ясно дали е тръгнал да търси съкровище в кофата за боклук или му предстои дуел. Най-вероятно ще се отбие и на двете места.

Докато той предизвикателно се поклаща с тузарската си походка, една чайка го държи под око. Проследява го вървейки успоредно с него по ръба на покрива, под който се намира пък нейното малко. Да, онова същото, изпаднало от гнездото. Вече дни и нощи наред тя зорко бди над него и всяка вечер му носи храна, която повръща на асфалта, откъдето то не я яде. Странно, как въобще е оцеляло. Изведнъж от нищото се вдига огромно ято врещящи чайки (онези другите, сеирджийките), и шумно прелита в продължение на няколко минути, раздирайки среднощната тишина с крясъци. След което всичко рязко утихва и нощта си възвръща властта.

Луната отново е разстлала светлата си пътека по килима ми. И аз не спя, а се подмамвам да тръгна по нея. Иска ми се да изляза и да скитам безцелно цяла нощ, любувайки се на нереалната тишина в града. Тръгвам съвсем сама, с осъзнато безразсъдство, разхождам се по празните улици и тъмните алеи, адреналинът ми придава увереност, но и ме кара вътрешно да подскачам при всеки писък на нощна птица или изшумуляване на таралеж. Неусетно се озовавам на плажа, където черната вода нежно милва брега и ме приканва към себе си.

Постепенно над хоризонта чернотата на небето започва да не е така гъста. Време е да си ходя. По обратния път в сумрака забелязвам, как животът замира. Сега съм само аз. Но пък започват да пеят птички. Чуват се първите коли по шосето. Един човек чака на спирката. Пристига автобус с още трима души, дремещи в него. Отнякъде замирисва на топли банички. Край мен притичва мъж, отправен на сутрешната си тренировка преди работа. Жена с куче също се е отправила натам, откъдето се връщам. Потокът коли се усилва. Нощта отива да спи.

16 Comments

  • midnight казва:

    ъъъ.. ти усмихна денят ми.. опс, нощта ми. и дрън-дрън нататък. мързи ме днес прекалено :))

  • Гарга Рошава казва:

    ти, тотке проклета, ще ми паднеш скоро в лапите, да те питам аз как ще ти усмихна деня, като ми дойдеш в къщи! ще ти се стъжни и ще ти се прииска да не си идвала, да не си си купувала билети за каварна и да не си ме срещала дори! пак ще си говорим… и си помисли дали продължавам да ти усмихвам шибания ден :P

  • midnight казва:

    аз, Кикчище, още дори не съм си купила билетите. сега си търся спонсор.та може да ме видиш на кукуво лято тая година :)

    п.п. и все пак усмихна денят ми и озари вечерта ми, и намарин следобеда ми, и намандахерца обекуската ми (сори, ма вече съм стараине помня подробно кво се пишеше в тея коментари) и т.н.

  • midnight казва:

    „намарин“ да се чете като намаранИ. от мараня идва, Кико!!!

  • Гарга Рошава казва:

    аз не се съмнявам в твоите способности да придобиеш въпросните билети, така че приемам за даденост твоето присъствие тук – при мен, и съответно вече правя планове как да стъжня живота ти, деня ти, следобеда ти, нощта ти и всичко останало.

  • midnight казва:

    абе като те знам – пукнато обещание не си изпълнила до сега. да не говорим, че куче с кокал ще плашиш.

    п.п. е ся вече усмихна и следващият ми ден :)

    ъъъ.. поздрави? :)

  • Гарга Рошава казва:

    ауууууууууу това за пукнатото обещание ме жегна вътрешно!
    направо съсипа деня ми. и следващия. и следобеда и нощта. и следващото лято.

  • midnight казва:

    ооо.. може би тук е подходящо да те изтрия вече?

    поздрави и успех!
    :)

  • midnight казва:

    неее, цензураторка и дискриминаторка гадна. подходящо е за Благодаря ти!!! Доброто настроение и кондиция са важни в тази несвърваща се Криза!!! Поздрави, приятелко!

  • Гарга Рошава казва:

    да ти го начукат и на теб, мила моя! :) крайно време ни е.

  • midnight казва:

    ха ха ха ха. бе така, както го казваш, някакви предложения лиимаш по въпроса? приятелко? :)
    Хубава седмица! (rofl)

  • Гарга Рошава казва:

    като няма риба, и ракът е риба…

  • Глей ги па тия, двете. :-))

  • midnight казва:

    кое е ракът, се пита обаче..
    с поздрав, уважение и най-добри пожелания! :)

  • Гарга Рошава казва:

    ракът очевидно е коко, дето се навря между шундите ):)

  • Айде, среща в Троян, да речем? :)

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2025 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline